Определение № 5598 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3964/2025 г.

Образувано е по частна жалба на М. М. О., от [населено място], област Търговище против определение № 405/10.03.2025 г. по адм. дело № 66/2025 г. на Административен съд – Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – директорът на ТП на НОИ – Търговище изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки, в които моли да бъде оставено в сила атакуваното определение като правилно. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 405/10.03.2025 г. по адм. дело № 66/2025 г. Административен съд – Търговище е спрял производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение № 500/03.02.2025 г. по адм. дело № 1559/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, по което е образувано дело № С-116/2025 на СЕС. Приел е, че са налице основанията по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. с чл.631 и чл.633 ГПК, вр. с чл.144 АПК. Определението е правилно. Образуваното дело пред СЕС касае изчисляването на размера на обезщетенията за безработица в условията на координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз какъвто е и предмета на оспорване пред Административен съд – Търговище във връзка с придобит от жалбоподателката осигурителен стаж в Кралство Нидерландия и значението му за определяне на дължимото ѝ от осигурителните органи на НОИ парично обезщетение за безработица. Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. с чл.144 АПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Отчитайки задължителния характер на решенията на СЕС (чл.633 ГПК) съдът е приложил точно процесуалната норма, съобразявайки наличието на висящо съдебно производство по преюдициален за спора по адм. дело № 66/2025 г. въпрос. Предвидената възможност за контрол на постановеното определение отчита факта, че преюдициалното запитване е направено от друг съд. Наличието на преюдициален за производството спор е отрицателна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване, която налага спиране на делото до приключване на обуславящия за него спор. Действайки по този начин, административният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение