Определение № 8260 от 30.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпило е искане от „30К СОЛАР“ ЕООД – гр. София, с което се иска допълване на Решение № 12668 от 15.12.2023 г., постановено по адм. д. № 4810/2023 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна, Комисия за енергийно и водно регулиране, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадено в законоустановения едномесечен срок от постановяване на съдебното решение по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо. С Решение № 12668 от 15.12.2023 г., постановено по адм. д. № 4810/2023 г. настоящата инстанция е оставила в сила Решение № 2202/03.04.2023 г., постановено по адм. дело № 638/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което по жалба на „30К СОЛАР“ ЕООД – гр. София е отменено Решение № Ж-688 от 01.12.2022 г. на КЕВР и делото е върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона. В касационното производство „30К СОЛАР“ ЕООД – гр. София е подал писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представите адв. Димитров. Своевременно е направено искане за присъждане на съдебни разноски, но не са представени доказателства за тяхното извършване до приключване на съдебното заседание на 09.10.2023 г. Едва с депозирани писмени бележки на 13.10.2023 г. е представен договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, фактура, потвърждение за плащане по банков път и списък с разноски. При така установеното от фактическа страна ВАС счита, че искането с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на решението по адм. д. № 4810/2023 г. по описа на Върховния административен съд в частта му за разноски е неоснователно. Представените след съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, едва с писмените бележки писмени доказателства за сторени разноски не следва да бъдат вземани предвид от съда. Събирането на доказателствата приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. След тази фаза на процеса страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия: не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса /вж. ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Тази забрана обезпечава приложението на основния принцип за равенство в процеса, установен в чл. 8 от АПК. Претенцията за присъждане на разноски се предявява до приключване на устните състезания по делото и към този момент страната е била длъжна да представи всички доказателства, на които основава искането си. В производството по чл. 248 ГПК, вр. с чл.144 АПК съдът не събира доказателства. Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Върховният административен съд, трето отделение