Определение № 1466 от 24.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 957/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 568/03.02.2026г. по ч.гр.д.№ 4654/25г. по описа на ВКС, ІV ГО, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде освободен от задължение за заплащане на държавна такса за частно касационно обжалване. Относимите към настоящото производство твърдения в жалбата са, че атакуваното определение е постановено от незаконен състав и че е невярно приетото, че касаторът има материална възможност да заплати дължимата държавна такса от 15 лева. Върховният касационен съд в настоящия състав, след преценка на данните по делото, намира частната жалба за неоснователна. Обжалваното определение е валидно - оплакването, че е постановено от незаконен състав, е напълно произволно. По същество: При направено искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаването на страната от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т. е. доколко материалното състояние на страната, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане. По данни на самия жалбоподател, посочени в представената по делото декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК същият има установена 66% намалена трудоспособност. Като източник на средства за издръжка сочи заеми и пари от роднини без конкретни данни за техния размер, и още получавана инвалидна пенсия от неговата съпруга в размер на 567,40 лв. Декларира, че няма никакво дялово участие в дружества и не получава дивиденти, регистриран е като ЕТ „СНЕМО МАРС - М. Д.“, но не реализира приходи от тази дейност. При справка в Търговския регистър, се установява неистинност на заявените от молителя твърдения относно участието му в търговски дружества, тъй като ищецът е част от управителните органи на множество юридически лица: вписан е като управител, на: „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД; „ЦВМ ТРЕЙДИНГ ТРЪСТ“ ООД; „Х. ТРЕЙДЕР ТРЪСТ“ ООД,; „СПА ЦЕНТРОВЕ И ДЕТОКСИКАЦИЯ“ ООД,; „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ“; „Княжество Династия Д. Х.“ ООД,; „ДИНАСТИЯ МГМ“ ООД, и др. Вписан е още като член на съвета на директорите/управителния съвет, на: „Д ИМД. ДИСТИЛЪРС“ АД; „НАУЧНО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНСТИТУТ Д.-Х.“ АД,; „Д ИМД. КАПИТАЛ“ АД. Упражнява също така дейността управител на Сдружение „МОРАЛ И ЧЕСТ ЗА БЪЛГАРИЯ. Съобразно действието на вписването в ТРРЮЛНЦ, уредено в чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ и на основание чл. 23, ал. 6 от същия закон, вписаните обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър се считат служебно известни на съда, като самото вписване е достатъчно основание отразените обстоятелства да се приемат за доказани. По аргумент от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5, съответно чл. 221, т. 5 ТЗ, дейността на управителите и членовете на управителните съвети на търговските дружества е възмездна. При съобразяване декларираните от молителя и служебно установените и известни на съда обстоятелства, настоящият състав приема, че жалбоподателят разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса по подадена от него частна жалба в размер на 15 лв. Така мотивиран, настоящият състав