Определение № 7314 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6259/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от „ВИП Проект БГ“ ЕООД, срещу определение № 440/14.05.2026 г. по преписка № КЗК-200/2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските по т.3 от диспозитива на същото. Твърди се, че определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Възражение за намаляване на търсените за присъждане от ответната страна разноски поради тяхната прекомерност било изложено с първоначалната жалба, депозирана на 12.02.2026 г., а измененията в разпоредбата на чл. 78а, ал.5 от ГПК, свързани с необходимост от мотивиране на искане в тази смисъл влезли в сила на 16.02.2026 г. Дружеството не било представлявано от адвокат в откритото заседание на Комисията, което го поставило в невъзможност за излагане на доводи за основателност на искането и липсвала пречка такива да бъдат изложени към момента на депозиране на искането за изменение на решението в частта относно разноските. Претендира се отмяната на атакуваното определение и постановяване на нов акт, с който подаденото от „ВИП Проект БГ“ ЕООД искане по чл. 217, ал. 2 ЗОП да бъде уважено. Ответната страна – Община Силистра, в писмен отговор чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Излага подробни доводи по същество. Производството се развива по реда на чл. 217, ал.4 вр. с чл. 216 от Закон за оБществените поръчки ОП Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба от „ВИП Проект БГ“ ЕООД срещу Решение № D52432213/02.02.2026 г. на кмета на община Силистра за определяне на изпълнител в „открита“ по вид процедура, за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране и авторски надзор за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради (МЖС) по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ (ПРР) по обособени позиции“, в частта за обособена позиция № 5 „Изпълнение на проектиране и авторски надзор за енергийно обновяване на сграда с административен адрес: гр. Силистра, ул. „Генерал Тошев” № 13-15“. С Решение № 376/23.04.2026 г. КЗК е оставила без уважение жалбата на дружеството и му е възложила да заплати на община Силистра, направените в производството разноски в размер на 2 640 евро за адвокатско възнаграждение. „ВИП Проект БГ“ ЕООД е подало молба, с която е поискало изменение на решението в частта относно разноските, като същите бъдат намалени на основание направеното с първоначалната жалба до КЗК възражение за тяхната прекомерност. Община Силистра също е поискала изменение на решението в същата част, като ѝ бъдат присъдени разноски, съобразно представените доказателства за техния размер. С оспореното пред съда определение, искането на „ВИП Проект БГ“ ЕООД е оставено без уважение, а депозираното от Община Силистра е уважено. За да се произнесе, Комисията е приела, че Община Силистра е представила договор за правна защита и списък на разноските, в които е отбелязана договорена и платена по банков път сума от 2 760 евро с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение. Молбата на „ВИП Проект БГ“ ЕООД е приета за неоснователна, тъй като макар и направено в срок, то било немотивирано съобразно изискванията на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Частната жалба е подадена от участник в производството пред КЗК, срещу подлежащ на оспорване неблагоприятен за страната акт и в сроковете по ЗОП, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Промяната в текста на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поставяща изискване за мотивиране на възражение за прекомерност на търсено за присъждане адвокатско възнаграждение е влязло в законна сила на 16.02.2026 г. Не спори между страните, че възражение в този за прекомерност е направено с подаването на жалбата от „ВИП Проект БГ“ ЕООД на 12.02.2026г. От влизане на закона в сила, до проведеното от специализираният административен орган заседание на 23.04.2026 г. са изминали повече от два месеца, което обосновава обективираният в оспореното определение извод, че към момента на приключване на производството от КЗК, актуалната и приложима правна уредба е изменената и допълнена с ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г. разпоредба на чл. 78, ал.5 от ГПК, според която ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. КЗК обосновано е взела предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 209, ал. 3 и ал. 4 от ЗОП, след получаване на съобщението за приключване на проучването страните имат право да се запознаят със събраните по преписката доказателства най-късно в деня преди деня на заседанието по разглеждане на жалбата и да представят всичките си доказателства най-късно в деня преди заседанието по разглеждане на жалбата. В случая, „ВИП Проект БГ“ ЕООД, по електронната поща на 22.04.2026г., е представил становище, в което поддържа първоначално наведените твърдения в жалбата и отново отправя възражение за прекомерност, което както и първоначално заявеното, не е мотивирано, съобразно изискванията на действащата към този момент законова уредба. На същата дата е подадено становище и ответната страна, като към него са приложени доказателства за размера на търсеното за заплащане при отхвърляне на жалбата адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Излагането на допълнителни доводи след постановяване на крайния акт, едва с депозираното на 30.04.2026 г. искане е несвоевременно, тъй като сроковете за предприемане на действия в тази насока са преклузивни. За пълнота следва се посочи, че дори и да е липсвало изрично законово изискване за мотивиране на възражение за прекомерност на търсените за репариране от насрещната страна в производството разноски, при съобразяване на принципа, че всяка страна в производството следва да установи наличието на обстоятелствата, на които основава искането си, жалбоподателят е бил длъжен да изложи поне твърдения, обосноваващи становището си за прекомерност на разноските на ответника. Такива в случая липсват. КЗК не може по своя инициатива и със собствени, неизложени в жалбата или в последствие до приключване на производството мотиви, да осъществи защита на интересите на една от страните, тъй като би нарушила принципа на равнопоставеност на участниците във воденето пред нея спорно производство. Цитираната в частната жалба съдебна практика касае производства, които са проведени и приключени преди около две години, при действието на друга, различна от сега действащата правна уредба. Произнасянето по молбата на Община Силистра е съобразено с представените от страната доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие и извършеното в тази връзка реално заплащане на адвокатски хонорар на процесуалния представител. По горните мотиви, съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното определение на КЗК следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл. 217, ал.4 вр. с чл. 221, ал.2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение