Решение № 10718 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6159/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Ж. Динкова, срещу решение №10741/18.03.2026 г. постановено по адм. дело № 11715/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което по жалба на А. Г. е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22002222007886 - 091 - 001/06.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден в оспорените му части с решение № 1401/02.10.2023г. на директора на посочената по-горе дирекция, с който за периода 01.01.2017г. - 31.12.2020 г. са установени задължения по ЗДДФЛ, в общ на 149 647, 77 лв. – главница и лихви, от които: 50 930, 70 лв. - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, ведно със съответните лихви за забава; 27 036, 35 лв. - данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, ведно с лихвите за забава в общ размер 8 510, 99 лв.; 20 201, 59 лв. - ДОО за самоосигуряващи се лица, ведно с лихвите за забава в общ размер 8 419, 52 лв.; 7 971, 19 лв. - ЗО за самоосигуряващи се лица, ведно с лихвите за забава в общ размер 3 297, 08 лв. Касационният жалбоподател релевира оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е тълкувал доказателствата и е формирал грешни изводи предвид установеното по отношение на А. Г. за процесния период и по-конкретно за извършените продажби на недвижими имоти в няколко жилищни сгради и на значителен брой апартаменти, чиято дейност надхвърля потребността от задоволяване на жилищни нужди и следва да се квалифицира като осъществяване на стопанска дейност, а и освен това приходите от продажбите не са посочени от ревизираното лице в годишната си данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. От изложените в касационната жалба оплаквания може да се направи извод, че се навеждат оплаквания относно квалифицирането от административния съд на извършваната от А. Г. дейност, а именно сделки с недвижими имоти, като такава, непопадаща в приложеното поле търговска дейност по занятие, с цел да бъдат източник на постоянен доход, по смисъла на ТЗ. Позовава се на решения на Съда на Европейския съюз СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10, т. 36 и 37 и по дело С-32/03. Според касатора съдът не е отчел обстоятелството, че недостигът на парични средства, т.е. превишаване на извършените разходи спрямо получените приходи от ревизираното лице, като за 2019 г. то е 232 963, 53 лв.; за 2020 г.- 34 854, 41 лв. Твърди се, че изчисленията са направени на база съгласието на съпругата на проверяваното лице – И. Г. с излишъка на парични средства, установени при нея, да бъде покрит евентуалния недостиг на парични средства на А. Г.. В касационната жалба се навеждат и оплаквания, че първоинстанционният съд е игнорирал обстоятелството, че А. Г. е възложил на „Роялстрой АИГ“ ООД с договор за възлагане на строителство от 06.03.2019 г. за построяването на апартаменти и гараж, с уговорено плащане при подписване на Акт 15 на сградата, като същите са продадени на други физически лица през 2019 г. и 2020г ., преди получаване на Акт, обр. 16, т.е. възлагането на строителство е направено с цел получаване на печалба. Сумите, получени от продажбата, не са декларирани, индикация за укрити доходи. Изразено е несъгласие от касатора по отношение на приетите от съда разполагаеми суми в началото на ревизирания период на А. Г., а именно сумата в размер на 350 000 лв., представляваща остатък от доходи от продажба на акции през 2011 г., която според оспорващия е недоказана, доколкото не са представени писмени обяснения и/или документи, че след продажбата на акциите, посочената сума е налична и към 2017 г. Касационният жалбоподател счита, че съгласно приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза при вариант 1 на паричния поток вещото лице е достигнало до същия резултат, какъвто е по РА (установен недостиг на парични средства – превишение разходите над приходите). Иска се отмяна на обжалваното решение, с което е отменен оспорения ревизионен акт и вместо него да бъде постановено друго, с което РА да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 438 евро и заплатената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът – А. Г., чрез адв. С. Жеков в съдебно заседание оспорва касационната жалба и счита, че с решението правилно е съобразен РА на съпругата на Г. и е изчислен общ семеен поток. Освен това сочи, че в решението на Върховния административен съд за съпругата на ревизираното лице е прието, че посочената дейност не е търговска. Направено е от адв. С. Жеков възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на касационния жалбоподател и не претендира разноски в полза на доверителя си. Върховният административен съд, Първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С оспорения от А. Г. пред първостепенния съд РА, са установени задължения за данък по ЗДДФЛ за данък по чл. 48, ал.1 и 2 ЗДДФЛ, ДОО и ЗО за самоосигуряващи се лица, подробно описани по-горе в конкретни размери и ревизирани периоди. Правният спор се отнася до това дали извършените от ревизираното лице покупко-продажби на недвижими имоти представляват стопанска дейност на едноличен търговец. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 5235/15.05.2024 г. по адм. дело №10736/2023 г. състав на Административен съд – София град по жалба на А. Г. е обявил за нищожен процесния РА поради некомпетентност на органите по приходите, извършили ревизията, както и на издателите на РА. С решение № 10858/04.11.2025 г. по адм. дело № 8105/2024 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение е отменено първоинстанционното решение, като е прието, че РА не е нищожен, тъй като първата касационна инстанция е посочила за относимо решението по тълк. дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. С мотивите по посоченото тълкувателно решение, съдът е върнал делото на същия съд за ново разглеждане по съществото на спора от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото, съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, позовавайки се на решението по тълк. дело № 2/2024г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, без допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, но при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил, че процесната ревизия е повторна, след като предходен ревизионен акт от 14.09.2022 г. е отменен от по - горестоящия административен орган. Ревизионното производство е проведено по особения ред поради твърдяно наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, установявайки превишаване на разходите в сравнение с декларираните приходи. Според съда ревизията неправилно е проведена по особения ред с мотиви, че ревизиращият екип е разполагал с обективни установени данни и факти, а именно множество сделки с недвижими имоти, извършени от ревизираното лице като продавач, но само тези факти съдът е приел, че не представляват достатъчно основания за установяване на задължения по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, доколкото не са налице условията по чл. 123, ал. 1 ДОПК. Административният съд е свел правния спор до въпроса: Дали извършените покупко-продажби на недвижими имоти в различни жилищни сгради от ревизираното лице, представляват стопанска дейност като едноличен търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ, респ. получените доходи от тази дейност подлежат ли на облагане на основание чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, по реда на ал. 1 – 6 и следва ли да се третират като данъчна печалба. За да даде отговор на посочените правни въпроси, първоинстаницонният съд е констатирал, че ревизираното лице е местно физическо лице, със семейно положение – женен със съпруга И. Г., на която е издаден РА № 22002222007885-091-001/05.07.2023г. за същия проверяван период, с който са установени задължения по ЗДДФЛ. РА на съпругата на ревизираното лице е отменен по съдебен ред с решение № 6892/30.05.2024г. по адм. дело № 10659/2023г. на Административен съд – София град, оставено в сила от касационната инстанция с решение № 10268/22.10.2025 г. по адм. дело № 9691/2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение. С това решение е отхвърлено твърдението на приходните органи, че извършените покупко - продажби на недвижими имоти били регулярни, надхвърляли потребността от задоволяване на жилищни нужди и касаят за стопанска дейност като едноличен търговец по смисъла на ТЗ. При постановяване на оспореното съдебното решение, предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд се е съобразил с възприетите правни изводи от касационната инстанция, постановени в производството по оспорването на РА, издаден на съпругата на Г., като са изложени и следните допълнителни мотиви: Първата касационна инстанция с оглед установените факти и обстоятелства по делото е установила, че недвижимите имоти, намиращи се в жилищна сграда в гр. София, [улица], са придобити от ревизираното лице в режим на СИО през 2005 г., като впоследствие е построена триетажна жилищна сграда и гараж, въведени в експлоатация през 2009 г., а от начина им на придобиване не е налице индикация за извършвана дейност по занятие. По отношение на недвижимите имоти, намиращи се в гр. София, [улици] е установено, че същите са придобити в режим на СИО през 2017 г., за което през 2017 г, е издадено разрешение за строеж на двамата съпрузи. През 2018 г. съпрузите даряват идеална част от недвижимия имот на сина им, а друга идеална част прехвърлят на „Роялстрой АИГ“ ООД. Вследствие на това, през 2019 г. е сключен договор за доброволна делба между всички съсобственици на недвижимия имот, по силата на който Г. получават правото на строеж за построяването на четири апартамента, два гаража и две наземни паркоместа, които стават тяхна изключителна собственост. След сключен брачен договор от 2019 г. между Г. възниква идеална собственост на имотите, вследствие на прекратена съсобственост. Всички обекти - недвижими имоти се отнасят до жилищни сгради и не е установено в хода на реизията и в съдебното производство пред първостепенния съд, че продажби могат да се дефинират като "търговска дейност" с цел печалба, а не като управление на съсобственост от физически лица - двама съпрузи. Във връзка с изложеното, първоинстанционният съд се е позовал на решението на ВАС и практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) решение по съединени дела С - 180/11 и С - 181/11, като е възприел съобразно фактите и обстоятелствата по разглежданото от него дело, че извършаването на продажби на отделни обекти от жилищни сгради, не е с цел печалба и затова не може да се определи физическото лице, осъществило тези сделки, че е търговец. За да отхвърли изводите на приходните органи, че А. Г. е осъществявал стопанска дейност по смисъла на ТЗ, първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за доходи, получени от прехвърляне на права или имущество по реда на чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ, а не за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В този смисъл, според административния съд органите по приходите погрешно са приложили разпоредбата на чл. 26, ал. 7, във вр. с ал. 1 - 6 ЗДДФЛ, тъй като не са налице доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, а неправилно определената данъчна основа води и до неправилно изчислен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, съответно и на акцесорното задължение за лихва. Това според съда е дало отражение и върху неправилно формиране и на задълженията за осигурителни вноски за ДОО, съответно и за ЗО на самоосигуряващо се лице, поради липса на доказаност на доходи от дейност като едноличен търговец. Прието е в решението на административния съд и за установения с РА данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ, че погрешно приходните органи са определили началното салдо на А. Г. като нулево, при наличие на доказателства за получена сума от продажба на акции. Поради изложеното, съдът е приел, че РА в частта за определени задължения данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, също е незаконосъобразен. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че РА в оспорената му част е в противоречие с материалния закон и го е отменил. Решението е правилно поставено. Настоящият втори касационен състав на ВАС, Първо отделение установи, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на относимите правни норми на приложимия за спора материален данъчен закон – ЗДДФЛ и обосновано е изградил своите правни изводи въз основа на правилно установена фактическа обстановка, чрез обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което не е извършил съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наистина разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ предвижда облагане като едноличен търговец и на лица, които нямат такава регистрация по чл. 56 ТЗ, но осъществяват икономическа дейност, поради което и облагането се извършва по реда на ЗКПО. При това облагане е необходимо не само да се вземат предвид броя на сделките, извършени с конкретни недвижими имоти, но да се извърши задълбочена преценка дали с продажбите на недвижими имоти ревизираното лице извършва „стопанска дейност по занятие“, което означава, че тези продажби са с цел печалба. За всеки от ревизираните периоди сделките с недвижими имоти, по които А. Г. е продавач правилно съдът е приел, че те не го правят търговец. Касае се за имоти СИО, както и за отделни обекти в жилищни сгради, поради което нито начинът на придобиване на триетажната жилищна сграда, нито продажбите на отделни нейни обекти, находящи се на посочените по - горе адреси, не сочат на търговска дейност, както е приел и първоинстанционния съд. Неправилно касационният жалбоподател излага оплакване, че не е трябвало решаващият съд да се позовава на РА на съпругата на ревизираното лице и последвалите съдебни решения – първоинстанционното решение, с което на И. Г. е отменен РА и касационното решение на Върховния административен съд, с което същото решение е оставено в сила. Двете ревизии са за едни и същи факти и обстоятелства и касаят двамата съпрузи, поради което е естествено при такива факти да се постановят не само РА с един и същи резултат, но и съдебни актове, които след установяване на едни и същи факти, да достигнат до еднакви правни изводи. Правилно първостепенният съд се е позовал и на практиката на СЕС - решение по съединени дела С – 180/10 и С – 181/10 (Staby и Kuc). В него съдът е посочил, че броят на сделките и периодите от време, през които те са реализирани, не са определящи, тъй като се вписват в контекста на управление на лично имущество, каквото категорично по настоящето дело е установено – т. 48. Прието е от СЕС, че когато лицето предприеме действия по продажба с осъществяване на благоустройствени действия (подобрения), както и в използването на изпитани средства за пускане на пазара – т. 40 от решението, тогава не е налице обикновено упражняване на правото на собственост, а осъществяване на икономическа дейност. В случая не е установено посоченото в делото на СЕС, тъй като няма доказателства продажбите на отделните обекти от жилищни сгради да са били с цел за получаване на редовни приходи, което е целта на всяка търговска дейност, поради което правилно съдът е приел за незаконосъобразни констатациите в РА, довели до облагане на ревизираното лице за търговска дейност – чл. 26, ал. 7, респ. чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, каквато не е установена. Предвид на това обосновани са изводите на съда, че неправилно ревизията е била проведена по особения ред, тъй като приходните органи не са доказали наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК. При установеното по делото, че незаконосъобразно приходните органи с РА са определили данък за внасяне по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, то не е следвало с РА да се определят и задължения за вноски за ДОО и ЗО за самоосигуряващи се лица. В частта за формираната данъчна основа с РА по чл. 17 ЗДДФЛ и установеният данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ, решението на първостепенния съд също е правилно постановено. Наличието на банкови документи, правилно е обусловило съдът да приеме, че наистина сумите от продажбите на акции, са доказани и може да се използват за начално салдо за съответните ревизирани периоди. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза. С оглед на изложеното и в частта по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ правилно съдът е отменил РА. В заключение следва да се посочи, че неправилно приходните органи са провели ревизията по особения ред, тъй като с оглед посоченото по - горе не се установява да са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК - не се установи да са налице укрити доходи, нито е било необходимо ревизираният субект да води счетоводна отчетност, след като не се доказа продажбите на недвижимите имоти да са били с цел осъществяване на търговска дейност. Предвид горното настоящият касационен състав счита, че оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а обжалваното първоинстанционно решение като правилно постановено, без да са допуснати сочените от касатора нарушения, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки направеното искане в касационната жалба за разноски, такива не се дължат. Ответникът по касация не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция и това изрично е заявено от адв. С. Жеков в съдебното заседание на 29.09.2026 г. пред настоящия касационен състав. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение