Определение № 1106 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3700/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от Н. Я. Я. и Р. Я. Я., чрез пълномощниците им съответно адв.П. П. и адв.Д. Г., с искане за допълване на постановеното по делото определение, в частта за разноските, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по тях. С молбата се иска присъждане на направените от всяка от молителките, като ответници в производството, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за по един адвокат по делото, каквото искане са направили с отговора на частната жалба. Насрещната страна по молбата – частен жалбоподател в производството по чл.274, ал.2 ГПК – А. Г. Г., е уведомен за молбата с връчване на препис от нея, лично, на 29.03.2023 г. Становище по молбата в указания в съобщението срок по чл.248, ал.2 ГПК, не е взето от А. Г.. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното: Молбата на ответните страни в производството по чл.2745, ал.2 ГПК пред касационната инстанция, е допустима. С определението си по чл.274, ал.2 ГПК по настоящето дело № 4350/08.12.2022 г., касационната инстанция е потвърдила определение № 120 от 01.07.2022 г. по ч.гр.д. № 983/2022 г. по описа на ВКС, ГК, І г.о., в обжалваната от А. Г. част, с която е оставена без разглеждане частната му касационна жалба вх. № 21965/06.12.2021г., против определение № 2997 от 12.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3045/2021 г. по описа на Апелативен съд - София, с което са потвърдени разпореждане от 23.04.2021г. и разпореждане от 10.05.2021г., постановени по възз. гр. д. № 15265/ 2019 г. по описа на СГС и двете за издаване на изпълнителен лист против А. Г. Г., и в обжалваната също от А. Г. част, в която е потвърдено определение от 01.07.2021 г., постановено по възз.гр.д. № 15265/2019 г. по описа на СГС, с което е оставена без разглеждане молба на А. Г. Г. за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му за разноските. С това определение по делото няма произнасяне нито в мотивите, нито в диспозитива, по искането на ответните страни в настоящето производството Н. Я. Я. и Р. Я. Я. за разноски, направено с отговора им на частната касационна жалба. Пропускът на съда да се произнесе по разноските в крайния си акт, се преодолява по реда на чл. 248 ГПК. Представени са от всяка от ответните страни доказателства за уговорено и платено в брой възнаграждение за упълномощен адвокат, съответно от Н. Я. в размер на 720 лв. по договора с адв.П. П., и от Р. Я. в размер на 720 лв. по договора с адв.Д. Г.. С оглед изхода от производството по настоящето дело, на всяка от ответниците се дължи от частния жалбоподател А. Г., възмездяване за така направените разноски, но само в половин размер- по 360 лв. на всяка, относима към защитата срещу частната жалба, насочена към разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на всяка една от тях. В настоящето производство предмет на обжалване, респ. на защита на ответните страни, е произнасянето на друг състав на ВКС по отношение на две групи съдебен акт на апелативен съд - едната група, касаеща разпорежданията на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист в полза на всяка една от ответниците по частната жалба срещу А. Г., и втората, касаеща произнасянето относно разноските по делото на въззивния съд. Съгласно трайно установената практика на ВКС, в производството по спор относно разноските по чл.248 ГПК, вкл. и обжалване на определението по чл.248 ГПК, не се допуска кумулиране на нови разноски (определение № 60379 от 22.12.2021 г. по гр. д. № 1495/2021 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, определение № 33 от 06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 3952/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС). С договорите между всяка от двете ответници по частната жалба и адвоката й, не е направено разграничение каква част от уговореното адвокатско възнаграждение е за защита срещу частната жалба на Ал.Г. срещу разпореждането за издаване на изп.лист в полза на всяка от тях, и каква срещу определението в производството по чл.248 ГПК относно разноските в полза на всяка по въззивното решение, при което следва да се приеме по общоприетия принцип, че е по равно, или по 360 лв. за защита на всяка от ответниците срещу частната жалба, насочена срещу два съдебни акта. А за защитата срещу съдебния акт в производството по чл.248 ГПК, както вече се обоснова по-горе, разноски не се присъждат на страната. Не са налице основания за намаляване на определения за възстановяване размер на разноските под 360 лв. при липсата на възражение в срока по чл.248, ал.2 ГПК от противната страна А. Г.. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на второ отделение