Определение № 11641 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2025 г.

Производството е образувано е по жалба, подадена от Е. Д. Б., чрез адв. М. Айдарова, против Заповед ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, с която, с която са утвърдени Вътрешни правила за работната заплата на служителите в главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Върховният административен съд в настоящия състав на трето отделение, намира, че делото не му е родово подсъдно. В приложима разпоредба на чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. първо АПК е предвидено, че на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, с което е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Следователно на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспорената Заповед ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, с която са утвърдени Вътрешни правила за работната заплата на служителите в главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, е издадена на осн. чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС във връзка с чл. 176 и чл. 177, ал. 4 от Закона на МВР и чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и влиза в сила от 01.01.2025 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, като в ал. 2 са посочени и правомощията му. Видно от оспорената заповед, с нея министърът на правосъдието не упражнява конституционно възложените му функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Следователно, настоящата инстанция намира, че компетентен да се произнесе по жалбата, подадена от Е. Д. Б., чрез адв. М. Айдарова, против Заповед ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, с която, с която са утвърдени Вътрешни правила за работната заплата на служителите в главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, е Административен съд – София-град. По тези съображения, делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд – София-град, който е родово и местно компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на предявената искова молба. Водим от горното и на основание чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. второ, чл. 133 и чл. 135, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,