Определение № 57 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3968/2020 г.

ВКСIV гражданско отделение18.02.2022 г.докладчик Зоя Атанасова

Диспозитив

На основание чл.248,ал.1 ГПК допълва определение № 60515/23.06.2021 г. по гр.дело № 3968/2020 г. на ВКС, IV г.о., като осъжда П. И. М., ЕГН, населено място, улица, №, ет., ап. да заплати на „Е. С.” АД, ЕИК, населено място, улица, №, В. Т.-Е, сумата 553.77 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Оставя без уважение молбата на „Е. С.” АД за допълване на основание чл.248,ал.1 ГПК на определение № 60515/23.06.2021 г. по гр.дело № 3968/2020 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските до пълния размер на сумата 1476 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248 от ГПК. Подадена е молба от „Е. С” АД, чрез адв. Н. Б. за допълване на определение № 60515/23.06.2021 г. по гр.дело № 3968/2020 г. на ВКС, IV г.о.в частта за разноските, като в полза на молителя се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на сумата 1476 лв. Ответникът по молбата П. И. М., чрез адв.С. А. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на молбата, евентуално за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба в размер на сумата 462 лв., доколкото делото е еднотипно с много на брой подобни дела със същия ответник и е със сравнително ниска правна сложност, поради което не е отнело на ответната страна много време или усилия да бъде изготвен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на посоченото определение и доказателствата по делото намира за установено следното: С определение № 60515/23.06.2021 г. по гр.дело № 3968/2020 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 260465/26.08.2020 г. по в.гр.дело № 1289/2020 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 267622/09.10.2020 г., подадена от ищцата П. И. М., чрез адв.С.А.. С определението разноски в полза на ответника по касационната жалба не са присъдени. Молбата за допълване на определението на ВКС по чл.288 ГПК относно разноските на ответника по касационната жалба е подадена в срока по чл.248,ал.1 ГПК от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Видно от приложените по делото доказателства по касационната жалба на ищцата П. М. е подаден писмен отговор от ответника „Е. С.” АД, чрез адв.Н. Г.. Към писмения отговор е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между „Е. С.” АД и адвокатско дружество „В. Ж. и Партньори” населено място, според който уговореното възнаграждение за оказаната правна защита, съдействие и процесуално представителство пред ВКС е в размер на 1476 лв. с включен ДДС. От приложената по делото фактура, издадена от „Е. С.” АД на 27.10.2020 г. и платежно нареждане от 04.11.2020 г. се установява, че ответникът по касационната жалба е заплатил в полза на Адвокатско дружество „В., Ж. и Партньори” сумата 1476 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Според приложеното по първоинстанционното гр. дело № 13904/2019 г. на Варненския районен съд пълномощно се установява, че адвокат Н. Г. е преупълномощен от Адвокатско дружество”В., Ж. и Партньори” да осъществява процесуално представителство на ответника”Е. С.”АД по посоченото гражданско дело до приключване пред всички инстанции. Съдът намира за основателни доводите на ответницата по молбата, представляващи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК. Адвокатското възнаграждение в размер на 1476 лв. с включен ДДС е заплатено от ответника по касационната жалба на надлежно упълномощен адвокат за изготвяне на отговор по касационната жалба срещу решение от 26.08.2020 г. по в.гр.дело № 1289/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от П. И. М. срещу „Е.С.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 5706.04 лв., начислено количество електрическа енергия за периода 06.09.2016 г. до 21.05.2019 г. за обект на потребление, находящ се в населено място. Съдът приема, че в случая размера на адвокатското възнаграждение на адвокат пълномощника на ответника по касационната жалба е прекомерно завишен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Същият следва да бъде намален на основание чл.78,ал.5 ГПК до сумата 553.77 лв. с включен ДДС, при съобразяване разпоредбите на чл.7,ал.2,т.3 и чл.9,ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Постановеното определение на съда по чл.288 ГПК следва да се допълни на основание чл.248,ал.1 ГПК, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 553.77 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение с включен ДДС. В останалата част до пълния размер на сумата 1476 лв. молбата на „Е. С.” АД за допълване на определението на ВКС по чл.288 ГПК следва да се остави без уважение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

7