Определение № 100 от 21.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 691/2012 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Постъпила е на 15.01.2014г. молба от адв. Г., пълномощник на ищците М., К. и И. П., за допълване на постановеното по делото решение № 235 от 20.12.2013г. чрез присъждане на направените от тях разноски във всички инстанции, възлизащи на 8 792,25лв. Изложени са съображения, че искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен единствено за малка част от терена - 18,5% от площта на имота, поради което имат право на разноските в производството. Ответниците по молбата И. И. и В. Т. вземат становище, че разноските следва да се определят по компенсация, тъй като искът по чл. 109 ЗС е изцяло отхвърлен, а искът по чл. 108 ЗС е частично уважен и частично отхвърлен. Навеждат възражение, че не е представен своевременно списък на разноските, както и че адвокатското възнаграждение за всички инстанции, възлизащо общо на 6600лв., е прекомерно. Постъпила е на 14.02.2014г. молба от ответниците И. И. и В. Т., с която искат поправка на допусната очевидна фактическа грешка в отменителното решение на ВКС № 124 от 22.07.2013г. като изрично бъде постановена отмяна на въззивното решение и в частта му за разноските. На второ място молят за допълване на решението на ВКС от 20.12.2013г. чрез присъждане на направените от тях разноски за производството, съобразно крайния изход на спора - изцяло отхвърлен иск по чл. 109 ЗС за премахване на сградата и частично отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за предаване на част от имота. Ответникът по молбата К. П. е депозирал писмен отговор, в който намира искането по чл. 248, ал.1 ГПК за просрочено, а искането за поправка на очевидна фактическа грешка за недопустимо. Останалите ответници - М. и И. П. не са взели становище. На 16.05.2014г. е постъпила нова молба от И. И. и В. Т., в която изтъкват, че въз основа на изрично неотменената част от въззивното решение, касаеща разноските, ищците са се снабдили с изпълнителен лист и са започнали принудително събиране на сумата. Поради това молят молбата им да се счита за частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, както и претендират спиране на изпълнението. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбите намира следното: С постановеното на 22.07.2013г. решение на настоящия състав на ВКС е оставено в сила въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 129/2012г. в уважената установителна част на иска за собственост, с която е признато за установено по отношение на И. И. и В. Т. че М. П., И. П. и К. П. са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на ПИ № 164 от УПИ І за ПУ „П. Х.” в кв. 2 по плана на ПУ „П. Х.” - север, [населено място] с площ 761кв.м.; отменено е горепосоченото въззивно решение в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 109 ЗС и вместо това този иск - за премахване на едноетажна жилищна сграда, с площ 44 кв.м., е отхвърлен; отменено е въззивното решение и в частта за предаване на владението на имота като в тази част е даден ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд. С решение № 235 от 20.12.2013г., постановено на основание чл. 295, ал.2 ГПК, са осъдени ответниците И. И. и В. Т. да предадат на ищците владението върху частта от имота, която се намира извън прилежащия терен от 141 кв.м. към построената в имота жилищна сграда, заключен между цифрите 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-1 по скицата на вещото лице на л.126 от делото; съответно е отхвърлен иска за предаване на владението върху посочената площ от 141 кв.м., представляваща прилежащ терен към жилищната сграда. И в двете решения не е извършено произнасяне досежно разноските. Молбата на ответниците по иска по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 22.07.2013г., е основателна. Видно, че с въззивното решение на Пловдивски окръжен съд са били уважени изцяло предявените искове по чл. 108 и 109 ЗС и са осъдени ответниците да заплатят на ищците направените разноски за всички инстанции до момента /включително за първото касационно производство/ в размер на 6 100лв. Предвид отмяната на това решение с решението от 22.07.2013г. и доколкото е даден ход за ново разрешаване на спора по същество, то въззивното решение следва да се счита за отменено и в частта му за разноските, независимо от липсата на изричен диспозитив в тази част. За да не съществува съмнение у страните и тъй като ищците са се снабдили с изпълнителен лист за разноските от 6100лв., то е необходимо по реда на чл. 247 ГПК да се отстрани допуснатата грешка при изразяване волята на съда, като бъде постановена изрична отмяна на въззивното решение и в частта за разноските. Молбата на М., К. и И. П. е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Същата е частично основателна. Молителите имат право на разноски за производството пред всички инстанции съответно на уважената част от исковете им и са поискали присъждането им своевременно. Предявени са от тях два иска - по чл. 109 ЗС и по чл. 108 ЗС; първият е отхвърлен изцяло, а вторият е уважен частично - установена е собствеността върху целия имот, но е постановено предаване на владението върху част от него с площ 620 кв.м. и е отхвърлен иска за предаване на владението върху 141 кв.м., представляващи прилежаща площ към сградата. Съгласно приложените от тях списъци по чл. 80 ГПК за направените разноски пред различните инстанции общият размер на сторените в разноски възлиза на 8 792 лв. Предвид крайния изход на спора от тази сума те имат право на 3297лв. Молбата на И. И. и В. Т. по чл. 248, ал.1 ГПК е просрочена и поради това е недопустима. Решението на Върховния касационен съд, с което окончателно се разрешава правния спор, е постановено на 20.12.2013г. Едномесечният срок за допълване или изменение на решението в частта за разноските е изтекъл на 20.01.2014г. Молбата е подадена на 14.02.2014г. след изтичане на срока и следва да се остави без разглеждане. Последната подадена от тях молба от 16.05.2014г., представляваща частна жалба срещу разпореждането от 08.01.2014г. за издаване на изпълнителен лист относно сумата 6100лв., подлежи на разглеждане по реда на чл. 407 ГПК от въззивния съд. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.