Определение № 1265 от 13.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 701/2026 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на И. Й. Г., Н. М. Г. и М. Й. Г., тримата от [населено място], чрез процесуалните им представители адв.Г. В. Ч. и адв.А. В. С., за отмяна на влязлото в сила решение №432 от 09.07.2025г. по гр.д.№596/2024г. на І г.о. на ВКС, с което след частична отмяна на постановеното от въззивния съд решение: -е признато за установено по предявения от С. К. Н. и Т. П. Н. срещу Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. положителен установителен иск за собственост, че С. К. Н. и Т. П. Н. са собственици на основание чл. 79, ал. 1 ЗС на 380/4242 ид.части от имот от 2528 кв.м., реституиран на Ц. А. с решение №Т754А/21.01.2025г. на ОСЗГ-П., който имот съставлява реална част от поземлен имот с пл.№10 от кадастрален план от 1952г., реална част от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и реална част от парцел [№] „За жилищно строителство“ по ПУП на [населено място], с адрес [улица]; -е отхвърлен предявеният от Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. против С. К. Н. и Т. П. Н. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната му част - да бъдат осъдени С. К. Н. и Т. П. Н. да предадат на Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. владението върху реална част с площ от 380 кв.м. от реституирания на Ц. А. с решение №Т754А/21.01.2005г. на ОСЗГ-П. имот с площ от 2528 кв.м., който имот от 2528 кв.м. съставлява реална част от поземлен имот пл.№10 от кадастрален план от 1952г. Релевират оплаквания за нарушено право на защита в първоинстанционното производство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед на което поддържат и искане за отмяна и на отмененото с решение №432 от 09.07.2025г. по гр.д.№596/2024г. на І г.о. на ВКС решение №1336 от 03.11.2023г. по гр.д.№1764/2023г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото от въззивния съд решение №1699 от 18.04.2023г. по гр.д.№4976/2021г. на Пловдивския районен съд в съответните части. Във връзка с поддържаното основание за отмяна (чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК) посочват, че в приложеното към първоинстанционното дело пълномощно, въз основа на което съдът е приел, че са били надлежно представлявани от адв.А.Ж., е посочено, че „Адвокатско дружество Ж.“ и изброените в пълномощното адвокати са упълномощени да представляват молителителите по гр.д.№4946/2021г. за срок до 31.12.2021г., докато номерът на делото на Пловдивския районен съд е 4976/2021г. Посочват, че и в последващото пълномощно, което е било представено в производството пред първоинстанционния съд, отново е посочено, че „Адвокатско дружество Ж.“ и изброените адвокати са упълномощени да представляват молителите по гр.д.№4946/2021г. По тези съображения поддържат, че не са били надлежно представлявани в производството пред първоинстанционния съд, в което производство са събрани всички доказателства по делото, вкл. е бил обсъждан въпросът относно достоверността и приобщаването по делото на представено ксероксно копие на документ (предварителен договор от 29.10.1997г., на който С. Н. и Т. Н. основават претенциите си за придобиване на имота по давност) с изявление, че представилите документа лица не разполагат с оригинала. По отношение на спазването на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК срок молителите посочват, че за постановеното от ВКС решение №432/09.07.2025г. И. Г. е узнал на 15.10.2025г. от съобщение, изпратено му чрез „вайбър“ от адв.Ж., след което той лично е уведомил и останалите молители, като на същата дата (15.10.2025г.) адв.Ж. е подала и молба за издаване на заверен препис от съдебния акт. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата С. К. Н. и Т. П. Н. чрез процесуалния си представител адв.В. Е. от АК-П., изразяват становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Излагат също така и съображения, че представената кореспонденция по „вайбър“ не може да докаже спазването на срока за подаване на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от И. Й. Г., Н. М. Г. и М. Й. Г. молба за отмяна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 305, т. 5 ГПК молбата за отмяна на посоченото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на решението. Установен е следователно пределен срок за подаване на молба за отмяна, след изтичането на който производството за отмяна е недопустимо, т.е. недопустимо е подадената след изтичането на този срок молба да бъде разглеждана по реда на чл.303 и сл. ГПК. В случая постановеното от І г.о. на ВКС решение №432 е постановено на 09.07.2025г. и на тази дата е обявено по предвидения в закона ред. Тъй като така постановеното решение е окончателно и процесуалният закон не предвижда същото да бъде съобщавано на страните, то следва да се приеме, че началният момент на срока за подаване на молба за отмяна е денят, в който решението е било обявено. В настоящия случай решението на състав на І г.о. на ВКС е обявено на 09.07.2025г. Молбата за отмяна е подадена на 15.01.2026г. след изтичането на предвидения в чл. 305, т. 5 ГПК срок, поради което настоящият състав приема, че същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Обстоятелството, че молителите се позовават на допуснато в производството пред първоинстанционния съд нарушение на съответните правила, които са довели до ненадлежното им представляване само в производството пред тази инстанция, не променя извода, че молбата е подадена след изтичането на предвидения в закона срок, доколкото за постановяването на решението на първоинстанционния съд те са узнали най-късно към момента на подаването на отговора на въззивната жалба - в приложеното към отговора пълномощно номерът на първоинстанционното дело е точно посочен. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение