Решение № 6265 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1251/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция (ГД) „Национална полиция“, чрез пълномощник - гл. юрк. Розенова, срещу решение № 39 783 от 28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7846/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № 3286з-2339 от 12.06.2025 г. на директора на ГД „Национална полиция“, с която е отказано снемането на полицейската регистрация на Р. Е. Д. с рег. № [номер]/04.02.1998 г. ( генериран № [номер]) по описа на 02 РУ – СДВР и № [номер]/20.08.2001г. на 03 РУ-СДВР и изпратил административната преписка на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за ново произнасяне, при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост. Поддържа се наличието на извършена преценка и изложени мотиви за необходимост от продължаване на обработката на личните данни на заявителя от извършената полицейска регистрация. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу обжалваната заповед. В представена писмена защита поддържа основанията и доводите, заявени в касационната жалба. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба – Р. Е. Д., чрез пълномощника си адв. С. Скачев, в писмен отговор оспорва касационната жалба. В позиция по същество, чрез адв.Байдаков, моли за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови решението си, от фактическа страна решаващият съд е приел за установено, че на 02.10.2024г. Р. Е. Д. подал искане вх. рег. № 513000-73059/02.10.2024 г. по описа на СДВР за снемане на полицейските му регистрации. По искането е извършена проверка, въз основа на данните от която е изготвено предложение рег. № 513р-49190/ 13.05.2024 г. на Директора на СДВР до Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за отказ за снемане на полицейската регистрация. Конкретно с административния акт, предмет на оспорване в производството пред АССГ, административния орган се е произнесъл относно искането за снемане на две полицейски регистрации, а именно: за полицейска регистрация № [номер]/04.02.1998 г. (генериран № [номер]), извършена на Р. Е. Д. във 02 РУ – СДВР се отнася за престъпление, за което Р. Е. Д. е осъден с присъда от 19.06.2000 г. на Софийският районен съд, постановена по НОХД № 2559/1999 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 19.02.2002 г., за престъпение чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1. вр. чл. 28, ал. 1 от НК, както и за полицейска регистрация № [номер]/20.08.2001 г., извършена на Р. Е. Д. в 03 РУ - СДВР, която се отнася за престъпление, за което Р. Е. Д. е осъден със споразумение, одобрено с протоколно определение от 06.12.2006 г. на СРС, постановено по НОХД № 10646/2006 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 06.12.2006 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28. ал. 1. вр. чл. 18, ал. 1 от НК. По искането е издадена Заповед №3286з-2279/17.06.2024г., с която директорът на Главна дирекция „Национална полиция” е отказал снемането на полицейска регистрация № [номер]/04.02.1998 г. (генериран № [номер]) и полицейска регистрация № [номер]/20.08.2001 г., обосновавайки, че осъждането на Р. Е. Д. с присъда по НОХД № 2559/1999 г. по описа на СРС, както и прекратяването на делото по НОХД № 10646/2006 г. по описа на СРС поради сключване на споразумение, не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация, както и че Р. Е. Д. е осъждан с присъди по шест дела - НОХД № 258/1993 г. на Военен съд София, НОХД № 536/1999 г. по описа на СРС, НОХД № 2329/2002 г. на СРС. НОХД № 8420/2003 г. на СРС, НОХД № 120/2005 г. на РС Пловдив и НОХД № 3315/2007 г. на СРС. Развил съображения, че Р. Е. Д. е и нарушител на правилата за безопасност на движение по пътищата, като извършените от него административни нарушения, допълват установеното незачитане на правовия ред от негова страна. След като е обсъдил данните по административната преписка и приложимия материален закон, съдът е извел законосъобразен извод за постановяване на обжалваната заповед при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че в оспорения административен акт не е извършен необходимия анализ относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. В разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР не е предвидено основание за изтриване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда и последвала реабилитация, поради което тези данни (в това число биометрични и генетични данни) се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи в срока, посочен в чл.7 ал.1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, със срок за периодична проверка на необходимостта от съхранение на данните от 5 години. В допълнение, в т. 45 от решение на СЕС по дело С-118/2022 се отбелязва, че за да са „подходящи“, сроковете за съхранение на личните данни следва в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни когато съхранението им вече не е необходимо с оглед на целите, дали основание за тяхното обработване. В съответствие с относимите норми на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС произнасянето на административния орган по заявлението за издаване на акта по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР следва да бъде обусловено от извършена в хода на административното производство реална проверка за необходимост от съхранение на личните данни, събрани чрез способа на полицейската регистрация, към момента на подаване на искането. Проверката трябва да обхваща събиране и анализ на информация относно личността на заявителя. Релевантни в тази насока са данни, които включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа, относими към това лице, включително по отношение необходимостта от превенция на деяния, опасни за обществото. Необходимо е извършването на преценка на баланса между обществения интерес, който изисква правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните за него данни, щом съхранението ми вече не е необходимо. В тази връзка решаващият съд с основание е приел, че в оспорения административен акт подобна проверка не е извършена, както и в оспорения акт не са изложени аргументи, от които съдът да достигне до извод, че съхранението на данни на жалбоподателя над 20 години след регистрацията и след извършеното деяние, обосновало полицейската регистрация, все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани при създаването на полицейската регистрация. Извън престъпленията, за които са извършени полицейските регистрации, в материалите по преписката не се съдържат данни и сведения за заявителя, които да могат да се свържат с изтъкнатата от органа необходимост за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Събраните по делото доказателства са преценени правилно от първоинстанционния съд, който е извел обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. При извършената служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция, намира че решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,