Определение № 11784 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Т. Е., чрез адв. Вакареев срещу определение № 2014/20.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1113/2022 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на Община Сатовча по подадено заявление за достъп до обществена информация по електронен път на 30.11.2022 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че то е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от доказателствата по делото, както и от допуснатата съдебно- техническа експертиза се установява, че заявлението за достъп до обществена информация е редовно изпратено на пощата на община Сатовча. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на Община Сатовча не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд приема, че въпреки дадените изрични указания жалбоподателят не успява да докаже, че заявлението за достъп до обществена информация, изпратено на 30.11.2022 г. по електронен път е получено на електронната поща на община Сатовча. Съдът се позовава на писмо с изх. №11-03-03/09.01.2023 г. от кмета на община Сатовча, с което уведомява съда, че на електронната поща на общината не е открито заявление от 30.11.2022 г. с подател Г. Е.. В изпълнение на указанията, дадени от Върховния административен съд в определение № 4346 от 25.04.2023г., постановено по адм д. № 3399/2023г. на Върховния административен съд, административният съд назначава съдебно- техническа експертиза, от която се установява, че на 30.11.2022 г. в 21.26ч. Г. Т. Е. изпраща от електронната си поща [електронна поща] електронно писмо до [електронна поща], но на електронната поща на община Сатовча не е намерено писмо с такъв подател и съответно не е регистрирано. С оглед изложеното съдът достига до извод, че за административния орган не възниква задължение за произнасяне, тъй като органът не е надлежно сезиран, поради което и не е формиран мълчалив отказ. При така установеното от фактическа страна, решаващият съд приема, че не е налице предмет на оспорване – мълчалив отказ на кмета на община Сатовча да се произнесе по депозирано заявление за достъп до обществена информация поради което на основание чл. 159, т. 1 АПК, оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е неправилно. Изводът на първоинстанционния съд, че въпреки дадената му възможност, жалбоподателят Е. не доказва по безспорен начин, че заявлението му за достъп до обществена информация, подадено по електронен път е получено от община Сатовча, е необоснован. Основният спор между страните е дали подаденото на 30.11.2022 г. от Г. Т. Е. по електронната поща, достига до адресата - община Сатовча, за да се приеме, че органът е надлежно сезиран и започва да тече срока за произнасянето му по чл. 28 ЗДОИ, респективно дали е формиран мълчалив отказ. Съдът в нарушение на принципа на служебното начало не събира относимите доказателства относно спорния по делото факт, а именно получено ли е изпратеното от Е. заявление за достъп до обществена информация. Видно от допуснатата и приета по делото съдебно техническа експертиза, вещото лице установява, че заявлението е изпратено от Е. на 30.11.2022 г. в 21.26ч., а за да не е отразено получаването причините са две –да е налице технически проблем в сървъра на аbv.bg, а другият е писмото да е изтрито, което не може да бъде установено. Вещото лице уточнява, че само собственикът на пощата може да поиска информация от „Нет инфо“АД, дали неговото писмо е изпратено и получено. По делото е приложена изисканата от „Нет инфо“АД справка /л.85/ която не предоставя конкретна информация относно получаване на писмото от община Сатовча. В писмото „Нет инфо“АД посочва, че може да предостави извадки от информационната си система съдържащи данни за кореспонденцията осъществена между абонати регистрирани в abv само в рамките на наказателно производство. При така установеното и с оглед обстоятелството, че вещото лице не може да отговори по категоричен начин на поставените въпроси, съдът на основание чл. 201, пр. 1 от ГПК е следвало да назначи допълнителна съдебно- техническа експертиза със задача вещото лице да провери в сървъра на аbv.bg, собственост на „Нет Инфо“ получено ли е заявлението на Е. от община Сатовча, като на „Нет Инфо“ бъде указано задължението по чл. 87 от Гражданския процесуален кодекс, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, че като трето неучастващо в процеса лице следва да предостави поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него. По тези съображения, като приема, че не е налице мълчалив отказ и оставя без разглеждане жалбата, без да е установен спорния факт дали заявлението за достъп до обществена информация на г-н Е. от 30.11.2022 г. е получено от адресата, което е от съществено значение, за да се прецени дали е налице годен за обжалване административен акт, в случая мълчалив отказ по презумпцията на чл. 58, ал. 1 АПК, съдът постановява неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото определение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение