Определение № 575 от 18.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2726/2014 г.

С определение № 40 от 04.02.2014 г. по гр.д. № 6483/2013 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 67854 от 07.06.2013 г., подадена от В. Г. Н. от [населено място], З. Б. В. и М. Б. Н., двамата от [населено място] против решение от 02.10.2012 г. по гр.д. № 880/2008 г. на Софийски градски съд, ІV Б състав. Частна жалба против определение № 40 от 04.02.2014 г. по гр.д. № 6483/2013 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от В. Г. Н., З. Б. В. и М. Б. Н.. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1, вр. с ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че производството по касационната жалба е недопустимо. Приел е, че жалбоподателите В. Г. Н., З. Б. В. и М. Б. Н. (в качеството им на наследници на Борислав Б. Н.) не са страни по делото, решението по което обжалват; че първоинстанционното решение по гр.д. № 3073/2005 г. на Софийски районен съд е влязло в сила като необжалвано по отношение на наследодателя им, поради което нямат интерес да обжалват въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. С решение от 18.12.2007 г. по гр.д. № 3073/2005 г. на Софийски районен съд е прието за установено между Е. С. С., Б. Й. Б. и Борислав Б. Н., че саморъчно завещание от 12.02.2003 г. на С. А. Н. е неистински документ, както и че вписания по молба на Е. С. отказ от наследството на С. Н. в специалната книга на Софийски районен съд не е породил правни последици. Прието е за установено, че Е. Н. С. е собственик на апартамент № 7 в [населено място], [улица] по отношение на Борислав Б. Н., който е осъден да и предаде владението на основание чл. 108 ЗС. Решението е обжалвано с въззивна жалба от 19.02.2008 г. от Б. Й. Б. в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.), въз основа на която е образувано гр.д. № 880/2008 г. на Софийски градски съд. С оглед правата му по чл. 204 ГПК (отм.) като страна по делото е вписан и необжалвалият другар на въззивника Б.Б. Н., който не се е присъединил към жалбата. Б. Б. Н. е починал на 23.02.2011 г. В решението на Софийски градски съд от 02.10.2012 г., съдът се е произнесъл само в пределите на обжалваната част на първоинстанционното решение, констатирайки, че по отношение на Борислав Б. Н. първоинстанционното решение е влязло в сила при условията на чл. 219, б. „б”, пр. І-во ГПК (отм.). С оглед изложеното, първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на Борислав Б. Н. като необжалвано, поради което наследниците му не разполагат с право на жалба срещу въззивното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение