Определение № 156 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3880/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г. и Г. К. Г. срещу решение № 872/20.07.2021 г. по в. гр. дело № 3738/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 5354 от 10.09.2020 г. по гр. д. № 9685/2019 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу „Банка ДСК“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на банката сумата 74 635 евро – главница по запис на заповед от 21.11.2007 г., законна лихва върху тази сума за периода от 15.03.2013 г. до 21.07.2019 г., както и сумата 4809.46 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.06.2013 г. по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.03.2013 г. по гр.д. № 11483/2013 по описа на Софийски районен съд и е образувано изпълнително дело № 423/2019 г. по описа на ЧСИ В. Ц..

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от процесуално легитимирани за това лица и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторите – ищци поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Молят атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което отрицателните установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъдат уважени изцяло.

В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК ищците формулират следните въпроси:

1. „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“;

2. „Ползва ли се влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение с последиците на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД?“.

Ответникът по касационната жалба – „Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулт К. А., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че настоящото касационно производство следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 20.02.2020г. по следния правен въпрос: „ От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Същият въпрос е поставен от касаторите и е обусловил оспорваните изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение