Решение № 4896 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Ц. В., М. З. Г., П. П. К., П. З. З., И. Т. С., Р. К. и Р. Е. Н., чрез адв. Й. Йорданов и адв. В. Панов, срещу решение №5889/30.05.2025 г., постановено по адм. дело №1648/2022 г. по описа на Административен съд – Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът главен архитект на Община Варна, чрез гл.юрк. Славова, в писмено становище, излага доводи за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Претендира юрк.възнаграждение. Ответниците Г. М. Б. и "ЗСК-Девня" АД, чрез адв. Христов, ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и молят да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответниците Г. Д. Р., Б. Д. Й., Р. К. Й., Й. Н. Н., Ц. Г. и "Лотос Компютри" ЕООД, представлявано от Ж. А. А., в подадени идентички отговори по касационната жалба,намират същата за основателна и считат, че следва да се уважи като се отмени обжалваното решение. Ответникът Община Варна, чрез гл.юрк. Славова, оспорва основателността на касационната жалба и моли да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се отмени като постановено при съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 210 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № Г-160/05.05.2022г. на главния архитект на Община Варна, с която на основание чл.134, ал.2,т.1,т.2 и т.4 от ЗУТ е одобрено изменение на действащия ПУП-ПРЗ /одобрен със заповед № Г-78/18.09.1986г./, за кв.394 и кв.394а по плана на 10-ти м.р. на гр.Варна и улична регулация от о.т.3722 до о.т.3724, съгласно графичната част, неразделна част от заповедта. Прието е, че изработването на изменението на плана е разрешено по реда на чл.135 ЗУТ със заповед № 524/07.10.2019г. на главния архитект на Община Варна, проекта е приет на заседание на ЕСУТ при Община Варна със забележка, че се запазва изцяло предвиденото с предходния план от 1986г. обществено паркиране в ПИ 10135.1503.501 и ПИ 10135.1503.506-общинска собственост. Заповедта е издадена от компетентния орган предвид заповед № 3016/23.09.2021г. на кмета за делегиране на правомощия по чл. 129 ал. 2 ЗУТ. След подробно обсъждане на приетите по делото съдебно-технически експертизи, първоинстанционният съд е приел, че одобреното с процесната заповед изменение на ПУП съответства на действащия ОУП на гр.Варна, а параметрите на застрояване съответстват на зона „Ц1" /Централна градска част/, в която попадат новите кв. 394 и 394а / стар кв. 394/. Прието е също, че разстоянието през о.т. 3723- о.т. 3724 между новопроектираната в УПИ III - 505, кв. 394а сграда и съществуващата в УПИ I-501 кв.394 сграда отговаря на нормативните изисквания. Новопредвидената улица от о.т. 3722- о.т. 3724 е с променлива широчина от 9.5м до 14м и отговаря на параметрите, залегнали в чл. 80, ал. 2 и 9 във вр. с чл. 81, ал. 1 от ЗУТ. Прието е също, че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 1, 2 и т. 4 от ЗУТ, тъй като действащия план е от 1986г. и ЕСУТ при Община Варна е установил явна фактическа грешка в плана. Изведен е решаващия правен извод, че с процесната заповед е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ, при което са спазени всички нормативни изисквания на ЗУТ, Наредба № 7 /22.12.2003г. за правилата и нормативите на отделните видове територии и устройствени зони, Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, както и предвижданията на ОУП на Варна. Така постановеното решението е правилно като краен резултат, но предвид следните допълнителни мотиви: С процесната заповед е одобрено изменение на действащия ПУП-ПРЗ, с което се предвижда вътрешна улична регулация от о.т.3722 до о.т.3724 на мястото на съществуваща алея, която улица разделя кв. 394 на два квартала - кв.394 и кв.394а по плана на 10-ти м.р. на гр.Варна, привеждат се регулационните линии по кадастралните в частта на вътрешната улица и УПИ II- 503,504 и УПИ III- 505, кв. 394а, и се предвижда ново свързано застрояване в УПИ III- 505 без запазване на съществуващата сграда. Безспорно е установено по делото от тройната съдебно-техническа експертиза, че застрояването в УПИ III- 505 е с ограничителни линии на застрояване, като допустимите отклонения по чл.36, ал.1 и ал.2 ЗУТ досежно отстоянията отговарят на статута на сградите и установената по ОУП устройствена зона „Ц1“, а новопредвидената сграда е от по-неблагоприятната страна на ослънчаване спрямо 7 етажната сграда в УПИ I-501 кв.394, поради което са предвидени два нежилищни етажа. Установено е също по безспорен начин, че по отношение на УПИ I-501 кв.394, планът от 1986г. е приложен по смисъла на §22 от ЗР на ЗУТ, а предвидената нова улица на мястото на алеята се явява втора обслужваща улица на всички УПИ-ти и в двата нови квартала /кв.394 и кв.394а/ и тази улица отговаря изцяло на изискванията на чл. 80, ал. 2 и 9 във вр. с чл. 81, ал. 1 от ЗУТ. Улицата е съобразена и със законно изградените тераси и осигурява достъп до съществуващия трафопост в II- 503,504 и част от гаражите /4бр/ в сградата на ЖСК „Калиакра 5“ на [улица]. В този смисъл с процесното изменение на плана са спазени и изискванията на чл.108, ал.3 ЗУТ. Неоснователно се явява възражението по касационната жалба за нарушение изискването за мин. озеленяване 20% за Централната градска част на Варна, тъй като процесния план не е такъв по чл.22 ЗУТ за преструктуриране, а касае изменение на плана само за кв.394, поради установена явна фактическа грешка от ЕСУТ при Община Варна и необходимостта от актуализиране на съществуващата алея, която фактически е частично реализирана с асфалт улица. Неоснователен се явява и доводът на касаторите за немотивираност на процесната заповед с оглед изложените мотиви в съпъстващата издаването на заповедта документация, приложена по административната преписка, и ТР № 16/1975 г. на ВС, ОСГК, което е приложимо в случая. Неоснователно е и възражението по касационната жалба, че процесната заповед е издадена извън визирания срок в нормата на чл.129, ал.2 ЗУТ,тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен, поради което не влияе на законосъобразността на заповедта. Макар да не е извел горните правни изводи, административният съд се е произнесъл при напълно изяснена фактическа обстановка и при правилен краен решаващ извод, поради което не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направените своевременно искания за присъждане на разноски за настоящата инстанция от ответниците главен архитект на Община Варна и "ЗСК-Девня" АД се явяват основателни, поради което касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят поравно на 1. Община Варна - юрк.възнаграждение в размер на 70 евро, определено по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, и 2. на "ЗСК-Девня" АД – адв.възнаграждение в размер на 1942,90 евро /3800 лева/, срещу което проц.представител на касаторите заявява в о.з., че не прави възражение за прекомерност. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,