Определение № 4107 от 16.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3016/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл.248 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. срещу определение № 73 от 10.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 39/2024 г. по описа на ОС-Ямбол, с което е допълнено разпореждане № 335 от 10.09.2024 г. по същото дело и жалбоподателката е осъдена да заплати на Н. Д. П. и Н. Д. П. по 250,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с производството по подадената молба за отмяна. В подадената по електронна поща жалба не се обосновават конкретни пороци на обжалвания акт като жалбоподателката сочи единствено, че не е съгласна с него и го намира за срамен и недопустим за българското правосъдие. Насрещните страни не изразяват становище. Жалбата е с допустим предмет, но по същество неоснователна. Съображенията са следните: Основното производство е по повод подадена от Н. В. молба за отмяна на влязло в сила решение № 15/02.02.2024 г., постановено по в.гр.д № № 39/2024 г. Ответниците Н. Д. П. и Н. Д. П. са представили писмен отговор чрез ангажиран от тях процесуален представител, който е изложил съображения за нейната недопустимост и неоснователност и е направил искане за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение. С разпореждане № 335/10.09.2024 г., постановено по делото, ОС-Ямбол е върнал молбата за отмяна поради неизпълнени в срок указания за довнасяне на държавна такса в размер на 12,50 лв., но е пропуснал да се произнесе във връзка с претенцията за разноски. Във връзка с този пропуск ответниците са депозирали молба с искане за допълване на разпореждането, която съдът е уважил. Правилно въззивният съд, позовавайки се на чл. 78, ал.4 ГПК, е допълнил постановеното разпореждане в частта за разноските като е присъдил пълния размер на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. Съгласно посочената разпоредба, ответникът има правно на разноски и при прекратяване на делото, каквато именно е настоящата хипотеза. С разпореждането за връщане на нередовна молба за отмяна се слага край на производството и се дължи произнасяне по пределите на обективната отговорност по чл. 78 ГПК. Допълването на това разпореждане е следствие от неволния пропуск на съда да изпълни това си задължение и при наличие на изискуемите от закона предпоставки, а именно: своевременно искане от страната, реално осъществяване на разноските и налични доказателства за това. В случая всички те са налице, с оглед на което определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК следва да се потвърди. По изложените съображения съдът