Определение № 1 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3577/2020 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7273/30.07.2020 г. (с дата на пощенското клеймо от 29.07.2020 г.) по регистъра на Районен съд – Карлово, подадена от Б. Г. Ш., чрез адв. К. за отмяна, на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 391 от 26.03.2020 г. по гр. д. № 224/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 401/07.11.2019 г. по гр. д. № 1788/2018 г. на Районен съд – Карлово в уважената част на исковете с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявени от И. С. С. против Б. Г. Ш. за заплащане на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от деликт – настъпило на 26.09.2018 г. на второкласен път № 64, км. 1-150 м., между градовете Б. и К. ПТП между собствения и управляван от ищеца С. л. а. „Мерцедес Е 290“, с ДК [рег.номер на МПС] и навлезли на пътното платно домашни животни - овце, собственост на ответника, с присъждане съответно на сумата от 3684. 32 лева – по първата претенция и сумата от 800 лева – по втората, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.12.2018 г., както и в частта на възложените в тежест на ответника разноски от първоинстанционния съд. Молителят твърди, че поради нарушаване на процесуалните правила (чл.142, ал. 2 ГПК) е бил лишен от възможността да участва в производството пред въззивния съд за насроченото на 10.03.2020 г. открито съдебно заседание, тъй като пълномощникът му бил възпрепятстван да вземе участие в заседанието поради непреодолими особени непредвидени обстоятелства. Сочи, че своевременно процесуалният му представител уведомил съда за служебна ангажираност по същото време по друго дело – НОХД, разглеждано от състав на Окръжен съд – Стара Загора и е приложил доказателства за това, с което е обосновал искането си за отлагане на делото. Въпреки това втората инстанция не го е уважила и е разгледала делото в отсъствие на страната и нейния пълномощник по съображения, че липсват доказателства за наличие на препятствие и спрямо страната по спора за лично явяване, което тя не може да отстрани. Ответникът по молбата за отмяна - И. С. С., чрез адв. Г. е подал отговор по реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3 от ГПК. Изразява становище за неоснователност на молбата, поради което моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане. Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е (по пощата на 29.07.2020 г., в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок, с оглед наведените твърдения от молителя, че е узнал за влязлото в сила въззивно решение не по-рано от 5 юни 2020 г., когато е получил препис от молбата на ищеца за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, както и предвид липсата на доказателства по делото това да е станало в по-ранен момент. Внесена и е дължимата за производството държавна такса. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по основателността й. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,