Определение № 60244 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2089/2021 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 80917/07.08.2020 г., подадена от А. Б. М., с която същата иска отмяна на влязлото в сила решение № 2827/07.05.2020 г. по въззивно гр. дело № 13723/2018 г. на Софийския градски съд (СГС), с което, като е потвърдено решение № 183990/31.07.2017 г. по гр. дело № 53883/2014 г. на Софийския районен съд (СРС), са отхвърлени, предявените от молителката срещу частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г. С. Д. с рег. № ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441 от ГПК, във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ за заплащане на сумата 4 233.60 лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност за отдаване под наем на недвижим имот, както и на сумата 1 500 лв., претендирана като частичен иск за обезщетение в размер 5 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, стрес, напрежение, болка и страдание, засягане на доброто име, вследствие незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 303/2010 г. на ответния ЧСИ; в тежест на молителката са възложени разноските по делото. В молбата, като основания за отмяна се сочат тези по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна ЧСИ Г. Д. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на молбата. Другият ответник по молбата за отмяна – третото лице – помагач на горния ответник в исковото производство – „ЗАД Армеец“ АД в отговора си излага становище и съображения за недопустимост на молбата, като просрочена, както и за неоснователност на същата. При извършената служебна проверка съдът намира, че молбата е частично недопустима по следните съображения: С постановеното по делото разпореждане № 60138/18.08.2021 г. съдът е установил, че молбата е нередовна в частта ѝ относно соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на това основание – съгласно изискването на чл. 306, ал. 1, изр. 1 от ГПК, а вместо това са изложени единствено оплаквания за допуснати от СГС нарушения на процесуалния и материалния закон, които биха могли да бъдат касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не могат да бъдат подведени под хипотезата на никое от основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. С оглед на това, със същото разпореждане на молителката са дадени указания да отстрани тази нередовност, като изложи ясни и конкретни твърдения, че по надлежния съдебен ред, т.е. – с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 4, изр. 1 или ал. 5 от ГПК са установени неистинност на документ, приет като писмено доказателство по делото, или/и неистинност на показания на разпитан по делото свидетел, или/и неистинност на прието по делото заключение на вещо лице, върху които е основано влязлото в сила въззивно решение; или/и е установено престъпно деяние на насрещната страна (ответника) по делото или/и на негов представител, или/и на член от съдебния състав, постановил влязлото в сила решение, или/и на връчител по делото, което престъпно деяние да е от значение за решаването на правния спор делото; както и молителката да представи по делото, ако посочи – такава влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 4, изр. 1 или ал. 5 от ГПК – в официално заверен препис, и да изложи ясни и конкретни твърдения кога е узнала за присъдата, респ. – за съдебното решение, и кога се е снабдила с официално заверения препис. В срока за изпълнение на тези указания молителката е подала молба (наименована „писмен отговор“) с вх. № 67032/24.09.2021 г., с която обаче указанията не са изпълнени; вместо това същите са квалифицирани от молителката като „абсурдни и недопустими“ и отново са изложени оплаквания за допуснати от СГС нарушения на процесуалния и материалния закон, които не могат да бъдат подведени под хипотезата на никое от основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК. При това положение, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 306, ал. 2 от ГПК и съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 10 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане в частта ѝ относно соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Молителката поддържа наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 2827/07.05.2020 г. по възз. гр. дело № 13723/2018 г. на СГС, като на първо място твърди, че същото противоречи на потвърденото с него решение № 183990/31.07.2017 г. по гр. дело № 53883/2014 г. на СРС. Последното обаче, именно поради това, че е обжалвано пред въззивния съд и е потвърдено от него, не е влязло в сила; влязло е в сила единствено атакуваното от молителката въззивно решение. При това положение, и тъй като разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 4 и на чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК изискват наличието на две влезли в сила решения, включително – относно допустимостта на молбата за отмяна, подадената такава по настоящото дело е процесуално недопустима и в тази ѝ част. На следващо място в молбата за отмяна се твърди противоречие между атакуваното въззивно решение и постановеното по същото първоинстанционно гр. дело № 53883/2014 г. на СРС, необжалвано и влязло в сила решение № 472718/17.08.2018 г., с което по реда на чл. 250 от ГПК първоинстанционният съд е допълнил първоначалното си решение № 183990/31.07.2017 г., като е отхвърлил исковете на молителката по чл. 441 от ГПК, във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, и за разликите, съответно – над сумата 4 233.60 лв. и над сумата 1 500 лв. – до пълните им предявени размери от по 5 000 лв. Молителката поддържа, че противоречието между двете влезли в сила решения се изразява в това, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл само по част от исковете ѝ, докато с постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение № 472718/17.08.2018 г. СРС се е произнесъл изцяло по тях. Съдът намира, че в тази ѝ част молбата за отмяна е редовна и процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано за това лице, съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, и е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК, който, считано от датата на постановяване и влизане в сила на атакуваното решение № 2827/07.05.2020 г. по въззивно гр. дело № 13723/2018 г. на СГС, е изтекъл на 07.08.2020 г., като молбата е подадена на същата дата, т.е. – в последния ден от срока. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение