Определение № 156 от 06.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2463/2011 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. Спорът за подсъдност е повдигнат от съдията – докладчик по н о х д № 1561/2011 година по описа на Пазарджишкия районен съд. В разпореждането, с което е прекратено производството пред този съд, са изложени съображения, определящи подсъдността по местоизвършване на престъплението описано в обвинителния акт. Прието е, че престъплението измама, като резултатно, е със сложен фактически състав и е довършено в района на Ловешкия районен съд, тъй като инкриминираната с обвинителния акт сума е била преведена в клон на Ловешка банка, по лична сметка на обвиняемия П. П.. Прокурорът е дал заключение, че делото следва да се разгледа от Ловешкия районен съд, тъй като подсъдността в конкретния случай се определя от мястото на довършване на престъплението измама, което е резултатно и следователно то е довършено там където е настъпила имотната вреда. Последната е настъпила в момента на превеждане на инкриминираната сума по сметката на обвиняемия в клон на банка в гр.Ловеч. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Преди всичко, при определяне на подсъдността, съдилищата следва да изхождат от фактите описани в обвинителния акт или тъжбата на пострадалия, по делата от частен характер. В случая, правилно съдията - докладчик от Пазарджишкия районен съд е основал тезата си за подсъдността по местоизвършване на деянието с фактите описани от прокурора в обвинителния акт, относно мястото на настъпването на имотната вреда, респ. на облагата за обвиняемия П. - инкриминираната с обвинителния акт сума е била преведена в клон на Ловешка банка, по лична сметка на обвиняемия П. П.. Ето защо, като се изходи от съдържанието на обвинителния акт и описаните факти относно инкриминираното в него деяние, следва да се приеме, че то е завършено на територията на Ловешкия районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44 ал. 1 и чл. 36 ал. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение