Определение № 149 от 08.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2963/2021 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по искане с вх. № 1624 от 17. 02. 2022г. от молителя „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД за възстановяване на внесено парично обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 50 000 лв. въз основа на определение № 215/26. 05. 2021г. по ч.гр.д. № 1930/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е спряно изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение от 13. 05. 2021г. по в. гр. д. № 533/2020г. на Пловдивски апелативен съд по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Молителят е изложил твърдения, че претендира възстановяване на внесената като обезпечение сума поради постановеното по настоящото дело определение по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по касационната жалба на молителя. Ответницата по молбата С. К. Т. депозира писмено становище с вх. № 2355 от 14. 03. 2022г., в което признава погасяването чрез плащане на 11. 03. 2022г. на всички дължими суми по делото, като не възразява да бъде освободено внесеното парично обезпечение. За да се произнесе по подадената молба с правно основание чл. 282, ал. 5 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, взе предвид следното: С определение № 92/10. 02. 2022г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, с което в полза на ищцата Т., на основание чл. 49 ЗЗД, е присъдено парично обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 19. 07. 2016г. до окончателното изплащане, т.е. въззивното решение е влязло в сила. Ответницата по молбата е признала, че са й заплатени всички дължими парични суми по влязлото в сила решение. Следователно, налице са предпоставките за освобождаване на внесеното парично обезпечение, поради погасяване чрез плащане на обезпеченото с него парично задължение. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение