Определение № 2360 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. Ч. против решение № 1360 от 07.11.2024 г. по адм. дело № 814/2024 г. на Административен съд – София-област. С разпореждане № 93 от 09.01.2025 г. по адм. дело № 814/2024 г., Административен съд – София-област, на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, е оставил без движение касационната жалба на В. В. Ч. и е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от уведомяването да представи и приложи по делото доказателства за внесена държавна такса в размер на 70 лева по сметка на Върховния административен съд. В разпореждането изрично е указано, че при неизпълнение на указанията в цялост и в посочения срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1, изречение второ от АПК. Разпореждането е връчено лично на жалбоподателя на 22.01.2025 г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 29.01.2025 г. – сряда, присъствен ден. С молба от 30.01.2025 г. В. Ч. е представил в Административен съд – София-област вносна бележка от 29.01.2025 г., видно от която по сметката на ВАС е внесена държавна такса в размер на 70 лева. По силата на чл. 101 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът е длъжен да указва на страните в какво се състои нередовността на извършено от страната процесуално действие, като поправеното в срок действие се смята за редовно от момента на извършването му. Разпоредбата зачита редовността на извършените действия, ако е спазен определеният от съда срок за това. Съгласно нормативното изискване съдът е длъжен да следи служебно за редовността на процесуалното действие и може да го приеме за неизвършено само в хипотезата на предварително определен срок за отстраняване на недостатъка му, ведно с надлежни указания за това и при условие, че в този срок то не е било поправено. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК според която процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените от закона или определени от съда срокове, не се вземат предвид от съда, а биха представлявали основание за възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Изискването на чл. 213, т. 3 от АПК е не само за внасяне на дължимата такса, а за представяне на документ, удостоверяващ плащането. Внасянето на таксата и представянето на документ са кумулативни условия за редовност на сезиращата настоящата инстанция касационна жалба и спазването на процесуалните изисквания представлява предпоставка за законосъобразно развитие на съдебното производство. За да се приеме за извършено, отстраняването на нередовността на подадената жалба следва да бъде доказано по надлежния ред с удостоверяващ го документ. След като подателят на жалбата е бил уведомен, че е длъжен да представи документ за внесена държавна такса и не е изпълнил точно указанията на съда, констатираната нередовност не е отстранена. Обстоятелството, че посочената сума е постъпила по сметката на надлежния съд е ирелевантно в хипотеза, при която доказателства за извършеното процесуално действие не са представени в указания 7-дневен срок. Разпоредбата на чл. 213, ал. 6, т. 2 от АПК също предвижда, че ако не са изпълнени в срок дадени указания за отстраняване на нередовности, касационната жалба се оставя без разглеждане. Срокът за отстраняване на нередовността на жалбата е преклузивен и процесуалноправният ефект на пропускането му води до преклудиране на възможността на съдебна защита. В този смисъл – определение по адм. дело № 10729/2018 г.; определение по адм. дело № 7138/2017 г., определение по адм. дело № 575/2019 г. и др. на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,