Определение № 8788 от 28.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8188/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Я., чрез процесуален представител адвокат Д. Георгиева, срещу определение № 1521 от 20.07.2026 година, постановено по канд № 316 по описа за 2026 година на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлено искането й за спиране изпълнението на влязло в сила Наказателно постановление (НП) № 24-0308-000542, издадено от Началник група в Районно управление (РУ) – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище – А. Адемов, с дата на връчване 08.05.2026г., обективирано в подаденото от нея искане за възобновяване на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за аадминистративните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН на административнонаказателното производство по същото влязло в сила НП. В частната жалба се твърди неправилност, поради нарушение на материалния закон, неправилно приложение на процесуалните правила и необоснованост на определението, като се излагат подробни мотиви. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспореното наказателно постановление. В условия на евентуалност иска да се върне делото за ново разглеждане на друг състав. Няма постъпили становища по така подадената частна жалба. Върховният административен съд след като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, намира че същата се явява недопустима за разглеждане по същество по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Търговище приема, че е сезиран с искане по чл. 71 ЗАНН от А. Я. за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила НП № 24-0308-000542, издадено от Началник група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище. Едновременно с искането за възобновяване на административнонаказателното производство на основание чл. 72, ал. 4 ЗАНН е направено искане за спиране изпълнението на наказателното постановление. Съдът приема, че производството пред него е по реда на глава ХІІ АПК с оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, а с оглед препращащата разпоредба на чл. 228 АПК, за неуредените въпроси тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Приема, че не са изложени и доказани факти и обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, от които да се установи, че предварителното изпълнение би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Поради което не са налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Така мотивиран, Административен съд – Търговище отхвърля искането за спиране изпълнението на НП № 24-0308-000542, издадено от Началник група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище. Подадената от А. Я. частна жалба срещу така постановеното определение е инициатор на настоящото производство. Възобновяването на административнонаказателното производство е извънредно, извънинстанционно съдебно производство, чиято цел е да се постави отново за разглеждане въпросът за законосъобразността на завършващия административнонаказателното производство акт – в случая наказателно постановление, или въпросът за правилността на съдебния акт, сложил край на съдебното производство, когато основанията на закона налагат отмяната им. То е извънредно производство, тъй като чрез инициирането му се засяга стабилитетът на влезлия в сила акт на наказващия орган или на съда, а е извънинстанционно, защото по отношение на съдебните актове производството по оспорването им е приключило след провеждането на две редовни съдебни инстанции. Именно извънредният, респективно изключителният характер на производството по възобновяване предпоставя стеснителното тълкуване на правната уредба, която го регламентира. Със ЗАНН са определени основанията за възобновяване, сроковете и компетенциите, а съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗАНН, решението на административния съд е окончателно. Едноинстанционността на това производство следва от неговия извънреден, изключителен характер – подобно на отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на АПК, възобновяването на административнонаказателното производство не е форма на обжалване на правораздавателния, съответно съдебния акт, тъй като е способ за защита, който се развива след приключване на инстанционните производства пред съда, в случаите, когато актът, с който е приключило административнонаказателното производство е обжалван пред съд, или след влизането му в сила – тогава, когато не е обжалван. Поради това и възобновяването на административнонаказателното производство не може да се разглежда като фаза, стадий от съдебното производство. В ЗАНН не е регламентирано нито с какъв акт се произнася съдът при отправено искане по чл. 72, ал. 4, нито възможността за обжалването му. Доколкото искането за спиране изпълнението на акта, с който е наложено административнонаказание, не е специфичният за производството предмет, то няма пречка съдът да се произнесе с определение. В ЗАНН не е уредено кои определения на съда подлежат на обжалване, поради което отговорът на този въпрос следва да се даде в резултат на тълкуване. В административнонаказателното производство не се прилага субсидиарно АПК, а напротив - по силата на изричната норма на чл. 84 от ЗАНН се прилагат правилата, съдържащи се в Наказателно-процесуалния кодекс. Обжалването на административнонаказателните постановления по ЗАНН се различава от оспорването на административните актове по АПК като за всяко от тях се прилагат съответните процесуални норми. Производствата по съдебен контрол на актовете на наказващия орган по реда на ЗАНН са двуинстанционни и се развиват пред районния съд (действащ като първа съдебна инстанция) и административния съд (съответно като контролно-отменителна (касационна) инстанция). В досегашната си практика по тълкувателни дела Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че препращането в разпоредбата на чл. 63в ЗАНН (предишна чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН) към глава дванадесета от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на разпоредбите на НПК (в този смисъл Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС; Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС). В мотивите на Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. по тълк. дело № 7/2008 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС е изразена и позицията, че препращането не следва да се тълкува разширително и не включва още едно препращане от чл. 228 АПК към разпоредбите за първоинстанционното производство. Това следва и от тълкуването на самата норма на чл. 84 ЗАНН, в която препращането към разпоредбите на глава дванадесета на АПК е само по отношение разглеждането на касационната жалба пред административния съд. Правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези на АПК и следва да се прилагат винаги, когато предвиждат специални процесуални средства за защита и не препращат към АПК. Обвързаността на искането за спиране изпълнението на акта от съда с искането за възобновяване на административнонаказателното производство, макар и при относително самостоятелния му характер, поради произнасянето с отделно съдебно постановление по неговата основателност, следва да обуслови и възможността за съдебен контрол на това процесуално действие на съда, като се държи сметка именно за извънредния, извънинстанционен характер на самото производство по възобновяване. От гореизложеното е видно, че производствата по съдебен контрол върху актовете на наказващия орган по реда на ЗАНН са двуинстанционни. От това следва, от една страна, че съдебните актове, постановени от касационна инстанция по ЗАНН, каквато е административният съд, не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, който не е инстанция по ЗАНН. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл. 63г ЗАНН, съгласно която в предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд, т.е. предвидено е обжалване на определенията на районния съд с частна жалба пред административния съд, но не и обжалване на определенията на касационната инстанция, която е административният съд. От друга страна, приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 6 АПК, все с оглед характера на производството – макар и в теорията и съдебната практика да се приема, че дейността по административно наказване е форма на административна дейност, това не приравнява наказателното постановление по същност и правни последици на административен акт, нито подчинява производството по издаването и обжалването му, а оттам – и на постановените в това производство актове, на едни и същи правни принципи с еднакво проявление. Особеният ред на обжалване на акта по осъществения съден контрол при обжалването на актовете по чл. 58д ЗАНН, който смесва административни и наказателно процесуалноправни институти, не може да се прилага по аналогия в съдебно производство, чийто предмет не е решение на районния съд, както изрично е указано в закона, а акт в производство по възобновяване на административнонаказателното производство. Липсата на препращаща към реда за обжалване на определенията и разпорежданията по глава тринадесета АПК норма в специалния закон изключва приложението на правилата на АПК що се касае до възможността за обжалване на определенията на административния съд, действащ като контролно-отменителна инстанция. Невъзможността за обжалване на съдебния акт по чл. 72, ал. 4 ЗАНН, с който се отказва спиране изпълнението на акта за налагане на административно наказание, произтича от характера на производството по възобновяване на административнонаказателното производство като извънинстанционно, извънредно, и окончателността на постановения в него съдебен акт, с който се дава разрешение на главния въпрос. Не би могло въпросът за спиране изпълнението на акта за налагане на наказание до произнасяне на съда по същество с уважаване на искането за възобновяване, в който случай същият този акт се отменя, а оттук – и липсата на основание за изпълнение, съответно за спирането му, или с отхвърляне на искането, в който случай спирането на изпълнението би могло да бъде постановено само от компетентния за изпълнението му орган и при наличието на предвидените за това предпоставки, да подлежи на контрол от по-горна инстанция, каквато не е предвидена за съдебния акт по основния предмет на производството по възобновяване. На следващо място в случая е безспорно, че административният акт е влязъл в сила, поради което липсва процесуалната предпоставка, за да бъде разгледано искането за спиране. Поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане, производството по делото да се прекрати. По изложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение