Определение № 11278 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10528/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П. от гр. Стара Загора против разпореждане № 3817/01.10.2025г. по вх.№ 5477 от 05.09.2025г. по адм.д. 921/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което са оставени без разглеждане частни жалби против определения на Административен съд Кърджали постановени по същото дело преди изпращането му по подсъдност на АС- Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС Стара Загора е образувано по искова молба на И. П. против Административен съд - Хасково, Административен съд - Стара Загора и Върховен административен съд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 17700 лева, причинени от правораздавателната дейност на посочените трима ответника, по адм.дело №551/2025 год. на Административен съд - Хасково, по адм.дело №308/2024 год. на Административен съд - Стара Загора и по адм.дело №441/2025 год. на Върховен административен съд. С определение №1665 от 06.08.2025г. по адм.д. 399/2025г. на АС Кърджали, постановено преди изпращане на делото по подсъдност на АС Стара Загора, е разделено производството. С определение № 1760/26.08.2025г. по същото дело производството е изпратено по подсъдност на Административен съд Стара Загора. Против двете определения са подадени частни жалби от И. П.. С обжалваното в настоящото производство разпореждане АС Стара Загора е приел, че и двете определения не подлежат на обжалване, поради което е оставил частните жалби без разглеждане. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел, че частните жалби са насочени против съдебни актове, които не подлежат на съдебен контрол, по смисъла на чл. 215, т.4 АПК вр. аргумент от противното на чл.229, ал.1 АПК. И двете определения не преграждат хода на производството и за тях не е предвиден изричен съдебен контрол. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,