Определение № 1366 от 19.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2109/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез редовно упълномощения процесуален представител на дружеството, с искане за спиране изпълнението на Решение № 208 от 06.11.2023г. по в.гр.д. № 296/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 132/20.03.2023г. по гр.д. № 424/2021г. на Окръжен съд – Велико Търново, като краен резултат ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Т. А. Г., действащ чрез настойниците си А. Л. М. и С. Н. М., обезщетение от 140 000 лв. по предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2021г. до окончателното изплащане. Към молбата по чл.282, ал.2 ГПК е приложен платежен документ, удостоверяващ внасянето по сметката на ВКС за държавните такси в БНБ на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв. От счетоводна справка, изготвена от служител в Счетоводния отдел на ВКС се установява, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят е депозирал обезпечение в размер на 140 000 лв., съответстващо на осъдителните диспозитиви на първоинстанционното и въззивното решения. Към настоящия момент няма данни за подадена от молителя касационна жалба и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК срещу въззивното решение. При така установените обстоятелства молбата за спиране се явява неоснователна, поради липса на касационна жалба срещу въззивно осъдително решение, изпълнението на което да бъде спряно. Предвид горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение