Определение № 4263 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3057/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 6291 от 08.05.2024 г. на Община Якоруда срещу определение № 333 от 26.03.2024 г. по гр. д. № 1105/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 433 от 19.04.2024 г. по същото дело, с което жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Н. А. В., АК – София, сумата 10 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция за осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА на М. А. М., А. И. М., Р. М. М. и А. М. М.. Община Якоруда поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като присъденият размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен. Поради това моли същото да бъде изменено като размерът на адвокатското възнаграждение бъде занижен. В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, в който е застъпено становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд намира, че не е компетентен да разгледа постъпилата частна жалба, с която всъщност се иска изменение на обжалваното определение в частта за разноските, т.е. тя съставлява молба с правно основание чл. 248 ГПК. Предмет на настоящото обжалване е определение на въззивен съд, с което е разрешен по същество спор между страните за направените по в. гр. дело № 1105/2023 г. разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на въззивното производство, приключило с прекратяване поради оттегляне на въззивната жалба. Това е така, доколкото самият въззивен съд в прекратителното си определение от 14.12.2023 г. е указал на страните, че по въпроса за разноските ще се произнесе с допълнителен съдебен акт, в закрито заседание, какъвто се явява обжалваният акт. В действащия ГПК не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 ГПК (отм.), предвиждаща самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение. Поради това определението за разноските, което не е преграждащо, не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Затова ВКС не е компетентен да се произнесе по подадената частна жалба. С чл. 248, ал. 1 ГПК се предоставя възможност на страната да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. Тази разпоредба е приложима и когато исковият процес приключва с прекратително определение, както е в случая. Произнасянето на съда по искането за изменение на решението, в случая определението, в частта за разноските, с определение на основание чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Подадената настояща частна жалба следва да бъде квалифицирана като молба за изменение досежно разноските на определение от о.с.з. от 14.12.2023 г. по гр. д. № 1105/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, неразделна част от което е определение № 333 от 26.03.2024 г. по гр. д. № 1105/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, поради което производството по делото следва да бъде прекратено пред ВКС и да бъде изпратено на въззивния съд за произнасяне по искането на Община Якоруда с правно основание чл. 248 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение