Определение № 94 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 862/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Благоевградския окръжен съд от 23.11.2010 г. по гр.д. № 766/2010, с което е потвърдено решението на Разложкия районен съд от 25.05.2010 г. по гр.д. № 146/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът Д. “Я.”, представлявана от адв. Н. Р. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото, които се разрешават противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата С. И. К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като “горски надзирател”. С оспорваната заповед № 6 от 06.01.2009 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение за това, че на 01.12.2009 г. е придружавал товарен автомобил с незаконно добити и превозвани 7 куб.м. дърва за огрев, за което не е сигнализирал в Държавното горско стопанство. Заповедта за уволнение е връчена след приемането на писмените обяснения на ищеца, в които той заявява, че след приключване на работа се е натъкнал случайно на движещия се товарен автомобил, когато директорът на лесничейството го е спрял. В заповедта не е посочено кои разпореждания на работодателя не са изпълнени от ищеца и в какво се изразява злоупотребата с доверието му, а и нарушението не е установено по несъмнен начин, тъй като констативният акт е съставен единствено по данни на директора на лесничейството. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение