Определение № 11 от 26.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3646/2017 г.

Подадени са от Р. и Г. Ч. на 15.12.2017г. „жалба спешен сигнал” и частна жалба срещу определение № 224 от 23.11.2017г., постановено по настоящето дело. Твърди се, че делото е следвало да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, както и за да се получи отговор от Районната прокуратура по жалбата им за събиране на доказателства за лъжливи свидетелски показания по делото. Неправилно е прието, че е изтекъл срока за искането за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като те непрекъснато се домогват, но не могат да получат от прокуратурата доказателства за лъжесвидетелстване, поради което са се обърнали към съда. При проверка редовността на подадените „жалба спешен сигнал” и частна жалба, настоящият състав намира, че те са насочени срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Това изрично е отразено в определението от 23.11.2017г. Изправени сме пред поредица частни жалби, подавани от Р. и Г. Ч. - първоначално от състав на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна като просрочена. В рамките на законовата възможност за обжалване на този акт е постановено определение на друг тричленен състав, с което е потвърдено определението на предходния състав. Въпреки, че този съдебен акт е окончателен, срещу него е била подадена частна жалба, която е оставена без разглеждане от следващ състав на ВКС и това определение е потвърдено със сега обжалваното определение от 23.11.2107г. на настоящия състав. Предвид липсата на правно уредена възможност за обжалване на този съдебен акт, същият се явява окончателен и подадената частна жалба следва да бъде върната. Воден от горното съдът,