Определение № 146 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2795/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Р. Ж. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 1689/20.10.2015 г. по т.д. 2424/2013г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която съдът е уважил предявените от „Банка Пиреос България“ АД искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК срещу него. Молителят поддържа, че е налице ново писмено доказателство – извлечение за движението по банкова сметка IBAN: [банкова сметка] с титуляр Р. Ж. Б. за периода 01.01.2012 г. до 30.01.2012 г., което е от съществено значение за спора и с което се е снабдил след приключване на производството по делото, с което обосновава твърдението си, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна с оглед въведеното основание по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Спазени са изискванията по чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, съобразно изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Връчен е препис от молбата на насрещната страна - „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК и в срок е депозиран писмен отговор от тази страна. С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че молбата за отмяна е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Депозирана е на 06.01.2025 г. молба от Р. Б. със заявени доказателствени искания, по която съдът ще се произнесе в о.с.з. след предоставяне възможност на насрещната страна да вземе становище по исканията, за което ще и бъде връчен препис от молбата. Водим от горното, Върховният касационен съд