Определение № 10122 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8561/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от С. И. С., чрез адвокат М. Димитрова, против определение № 7329/15.07.2024 г., постановено по адм. дело № 819/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за разглеждането му по същество, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С. заявява, че съдът не е коментирал подаденото от него възражение срещу конкурсната процедура до кмета на общината по чл. 10д, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), както и че в хода й са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. Не претендира разноски. Ответникът - кмет на Община Варна, редовно уведомен за подадената частна жалба, не изпраща отговор по жалбата в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд Варна, на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил без разглеждане жалба на С. С. против: 1.Заповед № 0451/20.02.2024 г. на кмета на Община Варна, с която е наредено обявяване на конкурс за длъжността директор на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ (ИИБ) при Община Варна; 2.Заповед № 0771/12.03.2024 г. на кмета на Община Варна, с която е назначена комисия, която да проведе конкурсната процедура и 3.Заповед № ДС-0168/18.04.2024 г. на кмета на Община Варна за назначаване на Х. И. К. на длъжност директор на дирекция ИИБ при Община Варна. С определението също е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедите за обявяването на конкурса и за назначаването на комисия по провеждането му, са част от производството по провеждане на конкурсната процедура и нямат белезите на административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 АПК. Поради това жалбата срещу тях е недопустима по аргумент от чл. 21, ал. 5 АПК. Позовал се е на нормите на чл. 10в, ал. 4 и чл. 10д, ал. 3 ЗДСл, които изключват съдебния контрол върху недопускането до участие в конкурса и възраженията на участници, които не са класирани на първо място. По отношение на заповедта за назначаването на спечелилия конкурса кандидат, съдът се е позовал отново на чл. 10д, ал. 3 ЗДСл, като посочил, че за жалбоподателя е съществувала възможност да оспори по административен ред протокола на комисията за класиране на кандидатите, но решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол. Определението е правилно. Оспорените от жалбоподателя три заповеди не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Заповедите за обявяването на конкурса и за назначаването на комисия по провеждането му са част от производството, поради което на основание чл. 21, ал. 5 АПК не са индивидуални административни актове. Съгласно чл. 10д, ал. 2 ЗДСл, преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол. Участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването също не подлежи на съдебен контрол - чл. 10д, ал. 3 ЗДСл. Прегледът на нормативната уредба сочи, че актовете по обявяване, провеждане и финализиране на конкурсната процедура не могат да бъдат оспорени по съдебен ред. Частният жалбоподател в качеството му на участник, некласиран на първо място в процедурата за провеждане на конкурса за длъжността директор на Дирекция ИИБ при Община Варна, е подал до кмета на общината молба рег. № РД24006515ВН_002 ВН от 03.04.2024 г., която има характера на възражение по чл. 10д, ал. 3 ЗДСл срещу конкурсната процедура. Видно от преписката същата е приключила с протокол от 02.04.2024 г., съгласно който на първо място е класирана Х. И. К., а С. С. е класиран на четвърто място. С цитираната молба С. е поискал преразглеждане на проведената конкурсна процедура и незабавното си назначаване на длъжността. По преписката лисват данни за изрично произнасяне на органа по назначаването, но е приложена Заповед № ДС-0168/18.04.2024 г. за назначаването на Х. К. на длъжност, което индицира формиран мълчалив отказ поради издаването на акт за назначаване на класирания на първо място кандидат. Същият обаче не подлежи на проверка от съда поради изричното изключване на съдебния контрол по чл. 10д, ал. 3 ЗДСл. Що се отнася до останалите оплаквания на жалбоподателя, те касаят съществото на спора, поради което правилно не са били обсъждани от първоинстанциионния съд при недопустимостта на сезиращата го жалба. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение