Определение № 3939 от 07.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 396/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. Н., чрез процесуалния му представител адв.Св.В., срещу решение №274/27.10.2022г., постановено по в.гр.д.№148/2022г. на Окръжен съд – гр.Монтана, с което е потвърдено решение №260021/14.02.2022г. по гр.д.№166/2021г. на Районен съд – гр.Монтана, с което е прието за установено по отношение на П. И. Н., Н. И. К. и Б. Т. К., че Ц. Л. П. и Д. К. П. са собственици на следния недвижим имот: реална част, с площ от 681кв.м., заемаща югозападната част от УПИ ***, кв.***по действащия към момента регулационен план на [населено място], област Монтана от 1993г., с граници: от север – южната регулационна граница на УПИ ***, от запад УПИ***, от юг – УПИ***, която реална част е обозначена върху скицата на в.л. инж.М., ограничено в контура, заключен между т.1, т.2 и т.4 на комбинираната скица към заключението на СТЕ, на лист 165 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. Ответникът по касация Ц. П. е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение.Оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решението. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че ищецът Ц. Л. П. и починалата в хода на делото ищца Д. К. П. са наследници на Л. П. Т., починал на 17.09.2000г., който приживе е бил собственик на дворно място с площ 2 418кв.м. с построени в него сгради, находящо се в [населено място], съставляващо парцел ***, кв.***по плана на селото от 1929г., като 1/2 идеална част е придобил по давност и наследство, удостоверено с нотариален акт №193 от 05.07.1991г., а останалата 1/2 ид.ч. въз основа на договор за покупко-продажба. Ответниците П. И. Н., Н. И. К. и починалата в хода на делото Б. Т. К. са наследници на И. Н. К., починал на 15.06.2011г., който е придобил по силата на договор за покупко-продажба от баща си Н. Т. К. право на собственост върху дворно място с площ 1 167 кв.м., находящо се в [населено място], съставляващо парцел ***, кв.***по действащия към тази дата план на селото.Праводателят му Н. К. от своя страна е придобил този имот по давностно владение, като правото му на собственост е било удостоверено с НА № 192/05.07.1991г. Със заповед № 1750/25.11.1993г. за [населено място] са одобрени нови кадастрален и регулационен план, според които имот пл. № ***става имот пл. № ***с площ 1860 кв.метра и за него е отреден УПИ ***, кв. ***, а имот пл. № ***става имот пл. № ***с площ 1848 кв.метра и за него е отреден УПИ ***, кв. ***. След смъртта на И. Н. К., ответниците по делото като негови наследници са сключили на 09.05.2012г. договор за доброволна делба, по силата на който УПИ IV е поставен в дял на П. И. Н..На 09.07.2012г. П. Н. се е снабдил и с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик по наследство и делба на горепосочения имот. По делото са били приети две заключения по назначени СТЕ, според които с одобрените през 1993г. регулационен и кадастрален план за [населено място] спорните 681кв.м. от имот с кадастрален номер ***са включени в имот с кадастрален номер ***, за който е отреден УПИ ***, като площта на имот ***по действащия план вече е 1884 кв.метра.В имот ***по одобрения през 1993г. кадастрален план с площ 1884 кв.метра са включени парцел *** с площ 1167 и част от парцел *** по плана от 1929г.И двете заключения установяват, че според одобрения през 1993г. регулационен план придаваемо място от имота на ищците към имота на ответниците няма, тъй като кадастралните и регулационни граници на имотите с кадастрални номера ***и ***, съответно *** ***и ***съвпадат.Поради липсата на придаваемо място в издадените от Община Монтана скици за имотите е посочено, че дворищната регулация е приложена, съответно обезщетение не е било дължимо и плащано.И според двете експертни заключения, стара материализирана граница между имотите, отделяща спорната част на място няма, а към настоящия момент такава представлява поставено въженце според в.л.Т., а според в.л. М.- тел между циментови колове.И двете вещи лица сочат, че по данни от страните между дядовците им назад във времето е имало устна договорка за ползване на част от имот ***срещу ползване на кладенец в съседния имот ***, като предполагат, че именно това устно споразумение е основание за включване на процесната част в имот ***, съответно увеличението на площта му от 1167 кв.метра на 1884 кв.метра с новия план от 1993г. Въззивният съд е приел, че това предположение на вещите лица не намира опора в събраните по делото доказателства.Писмени доказателства за постигната между праводателите на страните Л. Т. и Н. К. преди 1993г. спогодба или сключена сделка, с която Л. Т. прехвърля на Н. К. процесната част от имота си с пл. № ***по делото няма.Събраните по делото гласни доказателства не установяват преди одобрение на действащия план от 1993г. спорната реална част от собствения на Л. Т. към този момент имот пл. № ***да е била отделена чрез материализирана на място ограда от имота му и да е владяна от Н. К. или И. К..Свидетелите С. П., сестра на Д. П. и В. К., посочени от ищците, установяват, че спорното място не е било отделено с ограда между двата имота.Представлява ливада и в нея има поставени кошери на П. И., когото са виждали да коси свободната около тях площ. Свидетелите, посочени от ответниците, В. П., Н. Ж. и К. Р. установяват, че в спорното място има кошери на П., които са там от около 5-6 години, имало насадени дръвчета, ливадата я коси П., като ограда между това място и имота на ищците никога не е имало назад във времето.Повече от 10 години мястото се ползва от П., като имотът е бил на бабата и дядото на П., след това на баща му и майка му, а сега и негово. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че основание за придаване на спорната част от 681кв.м. от имота на ищците към този на ответниците, няма.Последните се позоват единствено на придобивна давност като основание за придобиване на тази част.Такава в полза на праводателите им до одобряване плановете от 1993г. не е налице.На първо място тази реална част до 1993г. е била част от собствения на праводателя на ищците парцел ***, кв.***, като според тогава действащия ЗТСУ /отм./ е недопустимо придобиване по давност на реални части от дворищно регулационен парцел.Дори и тази забрана да не е налице, то по делото не е установено упражнявана от праводателя им И. К. фактическа власт върху спорната част в продължение на 10 години, тъй като той е придобил правото на собственост през 1993г. чрез сделка с баща му Н. К., който от своя страна през 1991г., позовавайки се на придобивна давност е признат за собственик на дворно място с площ 1 167 кв.м., при което е очевидно, че към ноември 1993г., когато са одобрени нови кадастрален и дворищно регулационен план за [населено място], предвидената в чл. 79, ал.1 ЗС 10-годишна давност не е била изтекла.Безспорно е също така, че одобреният 1993г. регулационен план не предвижда придаваемо място от бившия имот на ищците към имота на ответниците, доколкото и двете заключения на СТЕ, приети по делото, установяват, че според плана от 1993г. е налице съвпадане на имотните и регулационни граници.Основание за изменение на имотните граници между двата имота чрез включване спорната част от 681 кв.метра към имот пл. № ***, при което площта му от 1167 кв.м става 1848 кв.м по делото не е установено, поради което и следва да се приеме, че кадастралният план от 1993г. отразява грешно удостовереното от страните по делото с приложените нотариални актове от 1991г. и 1993г. право на собственост, съответно създава привидност за липса на придаваеми места. Въззивният съд е приел, че процесните 681кв.м. от притежавания от наследодателя на ищците имот бивш пл. №***с дворищнорегулационен план от 1993г. са включени в имот с кадастрален № 332, отреден за УПИ ***, кв. ***, съответно са придадени към него, поради което следва да се установи приложен ли е този регулационен план, одобрен при действието на отменения ЗТСУ.Съгласно чл.110 от ЗТСУ/отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти /местата с подобренията и насажденията в тях/, придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на плана.Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена.За да е приложена регулацията следва имотните и регулационни граници да съвпадат.В случая планът сочи на съвпадане на тези граници, но фактически имотните граници са грешни, доколкото не съответстват на установеното по делото право на собственост на страните, поради което и фактически е налице придаваемо място.За да е приложена регулацията, то следва придадената към УПИ *** част от имота на ищците да е заета и владението върху нея да е продължило повече от 10 години.По делото липсват доказателства, че наследодателят на ответниците И. К., починал 2011г., е упражнявал фактическа власт върху процесната реална част в продължение на 10 години, поради което и към влизане в сила ЗУТ през 2001г. дворищнорегулационния план от 1993г. не се счита приложен. Събраните по делото гласни доказателства установяват единствено упражнявана от П. И. фактическа власт и то след 2012г., когато наследниците на И. К. са извършили доброволна делба.Не се установява приложение на плана и в сроковете по § 6 ПР на ЗУТ - 6-месечен от влизането му в сила, поради което и с изтичане на този срок, отчуждителното действиe на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план от 1993г., предвиждащ придаване на част от имота на ищците към имота на ответниците се счита отпаднало съгласно § 8 ПР на ЗУТ и собствеността върху имотите се възстановява автоматично в положението от преди влизането му в сила, което означава, че собственикът на парцела вече не притежава придадените към него части от съседни имоти. Въззивният съд е приел, че ответникът П. И. упражнява фактическа власт върху спорната реална част от урегулирания поземлен имот от 2012г., по време на действие на ЗУТ, поради което ни би могъл да я придобие по давност.Придобиване на реално обособена част от вече урегулиран поземлен имот при действието на ЗУТ е допустимо при условията на чл. 15, ал. 3 – по съгласие на собствениците, изразено в предварителен договор с нотариално заверени подписи, като вещноправният ефект настъпва след като по реда на чл.15, ал.6 ЗУТ е издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти, след което се сключва и окончателен договор.От разпоредбите на чл. 15 ЗУТ следва извод, че не се допуска придобиване на реална част от УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, поради което и такава част не може да бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност. Следователно по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. С оглед на изложеното въззивният съд е приел за установено, че ищците са доказали правото си на собственост върху имот с площ 2 418 кв.м., реална част от който в размер на 681кв.м. с одобрения 1993г. кадастрален и регулационен план на [населено място] е придадена без основание към имот пл. № ***, с което площта му от 1167 кв.м. е увеличена на 1 884 кв.м.Границите на процесната реална част са установени съгласно скица, приложена на л.165 от първоинстанционното дело, неразделна част от решението.Доколкото индивидуализиращ белег на реално обособената част са границите, посочени в обжалваното решение, включително и чрез скицата, неразделна част от това решение, то каква е квадратурата на така индивидуализирана реална част – 681 кв.метра според документите за собственост или 667 кв.метра според заключението на вещото лице, това не е основание за недопустимост, съответно неправилност на решението. Определящи за индивидуализацията на обекта на правото на собственост са неговите граници. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно и постановено в противоречие с ТР№3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че приетият през 1993г. регулационен план за [населено място] е бил приложен по отношение имотите на страните по делото. Не е спорно по делото, че по първия регулационен план за [населено място], който е бил одобрен през 1929г., притежаваният от праводателя на ищците имот, съставляващ парцел ***, кв.***, е бил с площ от 2 418кв.м., а този, който е притежавал наследодателя на ответниците - парцел ***, кв.***, с площ от 1 167 кв.м.По одобрените през 1993г. регулационен и кадастрален план за [населено място] 681кв.м. от имот с кадастрален номер ***са включени в имот с кадастрален номер ***, за който е отреден УПИ ***, като площта на имот ***по действащия план е 1884 кв.метра.От двете експертни заключения се установява, че по одобрения през 1993г. регулационен план придаваемо място от имота на ищците към имота на ответниците няма, тъй като според плановете кадастралните и регулационни граници на имотите с кадастрални номера ***и ***, съответно УПИ *** и ***съвпадат.Това налага извод, че в кадастралната основа на плана от 1993г. е налице грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на имотните граници на имотите на ищците и на ответниците.Тази грешка създава привидност за съвпадение на имотната и регулационна граница между имотите на ищците и на ответниците по регулационния план от 1993г., докато те в действителност не съвпадат, а реално част от имота на ищците е придадена към парцела на ответниците. С дворищнорегулационните планове, приети при действието на ЗТСУ-отм., е допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел.В тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части.Когато регулационният план е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение, прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години.В останалите случаи планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия собственик - когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение.В тези две хипотези на чл.33 от ЗТСУ настъпва съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говори за прилагане на дворищнорегулационния план/ ТР № 3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС/. С § 6, ал. 2 и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове.Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада - § 8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по регулация съсобствен парцел или придаваеми части от един имот към съседен парцел. Изключение от това правило може да има в случаите, при които е налице грешка в кадастралния план, която създава привидност за наличие на придаваеми по регулация части. В този случай § 6, ал. 2 и 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ не намират приложение/ в същия смисъл е решение № 186 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1164/09 г. на I г.о./.Когато грешката в кадастралния план създава привидност за липса на придаваеми по регулация части, § 6, ал. 2 и 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ следва да намерят приложение. В процесния случай регулационният план от 1993г. не е приложен в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПЗР на ЗУТ, поради което и по силата на § 8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ отчуждителното му действие е отпаднало.Правилен е извода на въззивния съд, че ищците са доказали правото си на собственост върху имот с площ 2 418 кв.м., реална част от който в размер на 681кв.м. с одобрения 1993г. кадастрален и регулационен план на [населено място] е придадена без основание към имот пл. № ***. От изложеното по-горе следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение