Определение № 5957 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4970/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Ч. П. против определение № 8216 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1141/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът – министъра на земеделието и храните, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град оставя без разглеждане жалбата на С. Ч. П. против мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по молба, вх. № 94-2005/13.12.2024 г., с която е направено искане, на основание чл. 32, ал.1 и ал.8 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и във връзка с влязлото в сила решение 3229/12.05.2022 г. по адм.д. № 6573/2020 г., постановено от Административен съд София – град за прогласяване на нищожност на заповед № РД-47-52/30.05.2002 г. на министъра на земеделието и горите, да изпълни служебните си задължения и да нареди на ръководеното от него ведомство да изпълни законовото задължение по поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние, като предостави актуални данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за възстановения на наследодателя му имот № 519125 в землището на [населено място], Столична община, съгласно приложена скица и решения, по влезлия в сила план от 19.02.1999г., предхождащ преработения с обявената за нищожна заповед № РД-47-52 от 30.05.2002 г. и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбата на П. е недопустима поради липса на акт, подлежащ на съдебен контрол. Излага съображения, че депозираното до министъра на земеделието и храните от П. искане за извършване на проверка, относно неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, притежава белезите на сигнал по смисъла на чл. 119, ал. 1 АПК. Приема, че образуваното въз основа на сигнала производство не е свързано с издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и спрямо него са неприложими разпоредбите на дял втори, глава пета от АПК. Прави извод, че решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване, съобразно чл. 124, ал. 2 АПК. Излага съображения, че след като изричният отговор на сигнал не съставлява индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол, на още по-голямо основание и по аргумент от чл. 124, ал. 2 във връзка с чл. 58, ал. 1 АПК, не е налице и мълчалив отказ за произнасяне по сигнала, който да подлежи на обжалване. По тези съображения съдът прави заключение, че не е налице мълчалив отказ и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че в случая се касае за искане, имащо характер на сигнал по чл. 119 АПК, подадено от С. Ч. П. до министъра на земеделието и храните по молба, вх. № 94-2005/13.12.2024 г. От събраните по делото доказателства е установено, че с молба, вх. № 94-2005/13.12.2024 г. жалбоподателят, на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗКИР и на основание влязло в сила решение № 3229/12.05.2022 г. по адм.д. № 6573/2020 г., постановено от Административен съд София – град, иска министъра на земеделието и горите да изпълни служебните си задължения и да нареди на ръководеното от него ведомство да изпълни законовото задължение по поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние като предостави актуални данни на АГКК за възстановения на наследодателя му имот № 519125 в землището на [населено място], Столична община, съгласно приложена скица и решение на Поземлена комисия, по влезлия в сила план от 19.02.1999 г., предхождащ преработения със заповед № РД-47-52/30.05.2002 г., обявена за нищожна от съда. С писмо от 30.01.2025 г. преписката, на основание чл. 59б от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, е изпратена по компетентност до директора на Областна дирекция „Земеделие“ – София – град. Независимо от това с писмо изх. № 94-2005/31.01.2025 г. жалбоподателят е уведомен, че със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена КККР за землището на [населено място], а относно влезлите в сила решения на съда Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ – МЗХ изпраща становище, изх. № 12-5687/02.08.2023 г. до АГКК за необходимостта от предприемане на действия за изпълнение на тези решения. С оглед на установеното, изводът на съда, че е налице сигнал е неправилен. Искането на жалбоподателя до министъра на земеделието и храните е да предостави актуални данни на АГКК за възстановения на наследодателя му имот № 519125, находящ се в землището на [населено място] съгласно приложената скица и решение по влезлия в сила план от 19.02.1999 г. Становище за необходимостта от предприемане на действия за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение е изпратено до СГКК – София – град, видно от цитираното по-горе писмо. Следователно в случая не е формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото първоинстанционният съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди С. Ч. П. да заплати на министерство на земеделието и храните сумата 50 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,