Определение № 50237 от 02.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 25/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ Деликт прим „ ЕООД против решение № 630/22.10.2021 г. по т.д.№ 589/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260609/12.04.2021 г. по т.д.№ 2091/2020 г. на СГС. С потвърденото решение, по иск на прокурора, с правно основание чл. 155 ал. 1 т. 3 ТЗ, е прекратена дейността на „Деликт прим„ ЕООД. Касаторът оспорва въззивното решение, като неправилно, досежно отказа на съда да събере доказателства за, съответно да съобрази, като релевантно за постановяване на решението, обстоятелството дали наследниците на починалия на 30.03.2013г. едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител – П. Т. А. - са проявили интерес към продължаване на дейността на дружеството. Счита за императивно условие за уважаването на иска наличието на изрично волеизявление на същите, че не желаят да поемат дружеството. Ответната страна – Софийска градска прокуратура – не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Преди произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване, в относимост към допустимостта на въззивното решение, за която настоящият състав следи служебно, същият съобрази наличието на висящо тълкувателно дело - № 1 / 2020 г. на ОСТК на ВКС, отговорът на въпрос № 1 по което би бил от значение за произнасяне по допустимостта на въззивния акт и който въпрос гласи: „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му ? “ Единият от противопоставените отговори предвижда прекратяване по право, съгласно чл. 157 ал. 1 ТЗ, респ. би изключил исков път за същото. Следователно, налице е основание за спиране на настоящото дело, до произнасянето с тълкувателно решение по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС – т.1, предвид което и на основание чл. 292 ГПК, съдът