Определение № 91 от 13.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4813/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. С. срещу определение № 1986 от 07.08.2024г. по ч.гр.д. № 1058/2024г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което са оставени без уважения исканията на С., направени с молба от 29.07.2024г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение на САС от 04.06.2024г., постановено по същото частно гр.дело и за допълване на същото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. При преценката на нейната основателност, съдът съобрази следното: С определение № 1363 от 04.06.2024г. по ч.гр.д.№ 1058/2024г. съставът на САС е оставил без уважение частна жалба на С. С. против определение № 1278/13.12.2023г. по гр.д.№ 596/2022г. на ОС-Благоевград, в частта, с която е отменено предходно определение по чл. 83, ал.2 ГПК и молбата на С. за освобождаване от внасяне на държавна такса е оставена без уважение; оставил е без разглеждане частна жалба на С., подадена против определение № 1278/13.12.2023г. по гр.д.№ 596/2022г. на ОС-Благоевград, в частта, с която по реда на 129, ал.2 ГПК на страната са дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса. На 29.07.2024г. С. е подал молба, с която е поискал да бъде поправено определението на САС от 04.06.2024г., тъй като в него съдът неколкократно посочил Окръжен съд- Кюстендил, вместо Окръжен съд –Благоевград. Поискал е и да се допълни определението, тъй като съдът не бил се произнесъл по довода му, че би загубил значима сума от имуществото си и от банкови сметки по депозити, ако плати сега държавната такса, но е готов да я плати в следващ момент. С обжалваното пред ВКС определение САС е оставил исканията без уважение. Констатирал е, че действително в мотивите на определението погрешно е изписано „обжалваното определение от 13.12.2023г. на ОС-Кюстендил“ вместо правилното „обжалваното определение от 13.12.2023г. на ОС-Благоевград“. Тази очевидна техническа грешка според съда обаче, не подлежи на поправяне по реда на чл. 247 ГПК, тъй като е в мотивите, а не в диспозитива на съдебния акт. Съдът е намерил, че искането по чл. 250 ГПК е направено в срок, но е неоснователно, тъй като неразглеждането на конкретен довод на страната е въпрос на правилност, а не на непълнота на съдебния акт. Според съда не е налице нужда от допълване, тъй като в определението си се е произнесъл по цялото заявено искане. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно формираната непротиворечива практика на ВКС, очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между волята на съда, отразена в мотивите към съдебния акт и тази в диспозитива; преценката за наличие на несъответствието се извършва въз основа на съдържанието на постановения акт и се поправя по реда на чл. 247 ГПК. В случая правилно съставът на САС е констатирал техническа грешка в мотивите, която обаче не е допусната в диспозитива на определението, в който коректно е изписан съдът, постановил обжалвания пред САС съдебен акт. След като не е налице несъответствие между формираната от съда действителна воля и нейното външно изразяване в диспозитива на определението, не са налице предпоставките на чл. 247 ГПК. Непълен е този съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по част от предмета делото по смисъла на чл. 250 ГПК. В случая, делото пред САС е било образувано по частни жалби на С. срещу определение на СГС, с което е оставено без уважение искането му по чл. 83, ал.2 ГПК и са му дадени указания да внесе дължимата ДТ за разглеждане на осъдителния му иск против Кюстендилската адвокатска колегия. С определението, чието допълване се иска, съставът на САС се е произнесъл по целия спорен предмет. Неразглеждането в мотивите към съдебния акт на всички доводи, твърдения и искания на С., съдържащи се в частните му жалби против определението на ОС-Благоевград и допълнението към тях, не води до непълнота на определението на САС, по смисъла на чл.250 ГПК. Мотивите на решението/определението, макар и дадени в единен писмен документ със самото решение/определение (неговия диспозитив) не подлежат на допълване по реда на чл.250 ГПК. Съдът не дължи произнасяне с диспозитива на решението/определението по направените от страните правни доводи и оплаквания, а ги разглежда само в мотивите, а непълнотата на мотивите не води до непълнота на съдебния акт. Следователно, след като е отказал да допълни мотивите към определението си от 04.06.2024г. по реда на чл. 250 ГПК, съставът на САС е постановил законосъобразен съдебен акт. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО