Определение № 1087 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Н. Б. срещу определение № 911 от 30.03.2023 г. постановено по ч. гр.д. № 679/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Б. Н. Б. с вх. № 2666444/22.02.2023г. срещу определение от 16.02.2023г. по гр.д. № 10162/2019г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за отвод на съдебния състав. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, като се иска същото да бъде отменено и съдията по първоинстанционното дело да бъде отведен от разглеждането му. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Б. Н. Б. е обжалвал определение от 16.02.2023г. по гр.д. № 10162/2019г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за отвод на съдебния състав. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението, с което съдът се е произнесъл по направеното искане за отвод не е от категорията на подлежащите на обжалване определения по чл. 274, ал. 1 ГПК и е оставил без разглеждане частната жалба. Настоящият съставът на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от въззивния съд в обжалваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по–нататъшното развитие на делото, както и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Определението, постановено по направено искане за отвод на съда, не подлежи на инстанционен контрол. Същото не е преграждащо по смисъла на закона, нито в разпоредбите на чл. 22 - 24 ГПК е предвидена изрична възможност за обжалването му. Следователно, като е приел че подадената частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отвод на съдебния състав, е недопустима и е оставил същата без разглеждане, въззивният съд е приложил точно процесуалния закон и обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Предвид необжалваемостта на определението по искането за отвод, то и настоящият състав не следва да се произнася по въведените в частната жалба доводи за наличие на основанията по чл. 22, т.1, 2, 5 и 6 ГПК за отвод на състава на първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.