Решение № 161 от 17.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 263/2012 г.

Решение № 161 от 17.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 263/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 2198/2011 г. и отмяна на протоколно определение № 736/04.11.2011 г. на Плевенския районен съд, ХIII наказателен състав на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Осъденият М. К. М. не изразява становище по доводите в искането за допуснати нарушения при постановяване на протоколното определение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка и намира: Плевенският районен съд е образувал нохд № 2198/2011 г. по внесения обвинителен акт с обвинение за извършено от М. престъпление по чл. 343В, ал. 2 НК. След образуване на съдебното производство между прокурора, подсъдимия и защитника му е постигнато споразумение за решаване на делото при условията и по реда на глава Двадесет и девета от НПК. След разясняване правата на подсъдимия и заявеното от него съгласие по въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК, вкл. и че доброволно е подписал споразумението, съдът е вписал в съдебния протокол окончателното му съдържание. Приел е, че не противоречи на закона и морала, вкл. за вида и размера на наказанието, и според правомощията си по чл. 382, ал. 7 НПК го е одобрил. Това определение е влязло в сила на 04.11.2011 г. и не е проверявано по касационен ред. От съдържанието му обаче следва, че е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до неправилно приложение на закона. След образуване на делото съдията докладчик е бил длъжен да провери и да се произнесе по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, за да реши следва ли лицето да бъде предадено на съд и да насрочи делото или са налице основания от предвидените в НПК за прекратяване или спиране. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК съдията-докладчик е бил длъжен да се запознае с материалите по делото и да прецени дали не са налице основания за разглеждането му по реда на глава Двадесет и осма от НПК с оглед квалификацията на деянието и предвиденото наказание. В конкретния случай обвинението е за престъпление по чл. 343В, ал. 2 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до две години, а от данните в приложеното по делото свидетелство за съдимост може да се направи извод, че са налице основания за приложението на чл. 78А НК. Неизпълнението на предвидените процесуални задължения от съда е довело и до неправилно приложение на закона. На осъдения е наложено наказание пробация със съответните пробационни мерки при наличието на основания да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба" съгласно чл. 78А НК. По делото не са установени фактически обстоятелства, от които съдът е могъл да направи извод, че не е налице някоя от предвидените в ал. 1, б. А, Б и В предпоставки. От това следва, че не е приложил закона, който е трябвало да бъде приложен, за да реши правилно въпроса за отговорността. Предвид изложеното искането следва да бъде уважено и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение