Решение № 3916 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10973/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на ТП на НОИ – София град, срещу Решение №20075 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело №4181/2025 г. по описа на Административен съд – София град, изменено с Определение №24663 от 17.07.2025г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Х. Б. от гр. София срещу Решение №2153-21-84 от 27.03.2025г. на Ръководител ТП на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]/10 от 04.02.2025г. на Ръководител на „ПО“ при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът – М. Х. Б., чрез адв. Тинчев, оспорва така депозираната касационна жалба и настоява за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Постъпила е и частна касационна жалба от М. Х. Б., чрез адв. Тинчев, с която се атакува определение №24663 от 17.07.2025г. по същото дело, с което е изменено съдебното решение по делото в частта за разноските и са и присъдени само 250 лева разноски, вместо 1 500 лева. Ответникът по частната касационна жалба – директор ТП на НОИ – София град не е изразил изрично становище по нея. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приел, че установеният осигурителен стаж в общ размер 24 години, 2 месеца и 7 дни на Б. в периода 07.03.2001г. – 11.01.2025г. на длъжности в системата на Министерство на вътрешните работи, не следва да се зачете като такъв, положен при условията на първа категория труд. Настоящият касационен състав намира крайния извод на административния съдия за незаконосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът се концентрира върху правилното приложение на материалния закон. Не е спорно, че Б. не отговаря на изискването за придобиване на право на пенсия по чл.69 ал.2 КСО, тъй като за 2025г. лицата придобиват право на пенсия при навършена възраст от 54 г. и четири месеца за мъжете и жените. В случая касационният жалбоподател не е навършила тази възраст, поради което няма право на пенсия на посоченото основание. От друга страна чл.69б ал.1 от КСО ясно дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия – в конкретния случай за 2025 г. при възраст 51 г. за жените, но изискването е да са работили „при условията на първа категория труд“. Последното следва да се тълкуват през призмата на чл.104 ал.1 КСО и приетата въз основа на законовата делегация Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Доколкото целият брой години осигурителен стаж на ответника по касация при работа в системата на МВР са придобити по време на действието на НКТП, а положеният от нея труд на конкретно заеманите длъжности не попада в нито една от хипотезите на чл.1 от Наредбата, то следва да се приеме, че същата не е полагала труд при условията на първа категория. В тази категория се включват лица, които упражняват тежък труд и чийто живот е изложен на пряка опасност, но не фигурират лицата, работещи на длъжностите и по законите, посочени в чл. 69 от КСО, вкл. и този на служителите на МВР. Действително, съгласно чл.183 ал.3 от ЗМВР, трудът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от същия закон при пенсиониране се зачита като първа категория. Т.е. той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл.104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). Чл. 1 от НКПТ посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат държавните служители по ЗМВР. Следователно Б. попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл.69б, ал.1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от лицето длъжност и извършваната работа, която не попада в обхвата на НКТП. Или нормата на чл.69 ал.2 КСО има различно по обхват съдържание, респективно и персонална насоченост от разпоредбата на чл.69б ал.1 КСО. По този начин различни се явяват и правните последици за лицата, които биха желали да ползват облекчен ред за пенсиониране, тогава, когато не са достигнали било минимално изискуемата се от закона възраст или тези, на които не им достига осигурителен стаж. С нормата на вторична правна уредба (чл.18 ал.4 НПОС) се предоставя възможност на лицата, които имат стаж в специални ведомства или на посочени длъжности, който не е достатъчен, за да могат да се пенсионират по реда на чл.69 КСО, да се пенсионират по реда на чл.69б ал.1 и 2 КСО, стига обаче да са достигнали изискуемата се от закона възраст, която в случая е 54 години и 4 месеца. Лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО закони, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 18 ал.4 от НПОС и да им се отпусне пенсия по чл.69б ал.1 или 2 от КСО единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, т.е. трябва да са навършили изискуемата възраст по чл. 69 от КСО. С оглед на това настоящият съдебен състав ревизира предходната си практика по този въпрос, респ. споделя тази, развита в: Решение №6691/ 19.06.2025г. по адм. дело №12195/ 2024г.; Решение №6921/24.06.2025г. по адм. дело №3303/2025г.; Решение №7144/25.06.2025г. по адм. дело №3130/2025г.; Решение №7201/26.06.2025г. по адм. дело №3326/2025г. и др. по описа на ВАС на РБ. Консеквентно, атакуваното съдебно решение следва да се отмени така, както е изменено с определението от 17.07.2025г., а вместо него се постави друго, с което жалбата на Б. срещу решението на касатора се отхвърли, като неоснователна. Произнасянето по касационна жалба в случая имплицитно включва и произнасяне по предмета на частната касационна жалба, доколкото с атакуваното от Б. определение от 17.07.2025г. е изменено самото съдебно решение, т.е. то е неизменна част от него, поради което и следва изхода от основния спор, за което тази съдебна инстанция се произнася и по разноските за двете съдебни инстанции. По разноските. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат разноски в размер на общо 204,52 евро, включващи: юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 51,13 евро и за платената ДТ за касационно обжалване в размер на 102,26 евро, които следва да се заплатят на юридическото лице, в структурата на което се намира ТП на НОИ – София град на основание § 1 т.6 ДР на АПК.