Определение № 35 от 13.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 54/2012 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на определение № 329/31.01.2011г. по гр.д.№ 4469/2010г. на Старозагорския районен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че молбата за отмяна е недопустима. С молбата се иска отмяна на определение за одобряване на постигната спогодба между страните по делото – уточнение от 17.11.2011г. Твърди се, че новите писмени доказателства не били взети в предвид при изготвяне на счетоводната експертиза по делото, не са отразени счетоводно и ако същите са били известни, молителят нямало да сключи споразумение. На отмяна по реда на чл.303 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения. Одобрената съдебната спогодба по чл.234 ГПК има значение на влязло в сила решение между страните, но не подлежи на обжалване. Съдебната спогодба е договор, поради което същата не би могла да бъде правилна или неправилна, докато производство за отмяна по чл.303 ГПК е приложимо за неправилните съдебни решения. На следващо място, основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК изрично сочи, че новите обстоятелства и новите писмени доказателства следва да са от значение за делото, т.е. за формиране на решаващата воля на съда, а не – относно изразеното съгласие от страните за сключване на договора. По тези съображения молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд