Определение № 328 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 318/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. М. Ц. З. е подал частна касационна жалба срещу определение от 12.04.2012 г. по гр.д. № 199 от 2011 г. на Великотърновския апелативен съд с което е осъден да заплати държавна такса в размер на 38 905, 37 лева. Счита определението за неправилно и моли същото да бъде отменено. Ответника К.- ТД, [населено място] не е депозирал отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, чието инстанционно обжалване е предвидено в закона и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. С определение от 12.04.2012 г. по гр.д. № 199 от 2011 г. на Великотърновския апелативен съд с което е осъден да заплати държавна такса в размер на 38 905, 37 лева. За да определи този размер държавна такса Великотърновския апелативен съд е взел предвид, че с решение № 124 от 10.03.2011 г. по грд. № 199 от 2001 г. жалбоподателят- ответник М. Ц. З. е бил осъден да заплати в полза на Държавата сумата 648 422,84 лв. представляваща равностойността на придобитото в резултат на престъпна дейност в периода от 1.09.2003 г. до 30.06.2004 г. имущество .Това решение е влязло в законна сила, тъй като с определение № 434 от 5.06.2012 г. ВКС, Четвърто г.о. не е допуснал до касационно обжалване цитираното по-горе решение. Великотърновския апелативен съд е установил, че не е била присъдена държавна такса, която се дължи върху уважената част на иска и е в размер на сумата 38 905, 37 лева. Настоящият състав на ВКС намира, че за производството се дължи държавна такса в размера, определен от Великотърновския апелативен съд. Съгласно § 2 от “Други разпоредби” на ЗАКОН за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност при неуредените случаи в този закон се прилагат разпоредбите на ГПК. В чл.71, ал.1, пр. 1 ГПК е посочено, че за воденето на делото се събират държавни такси и разноски. В чл.78 ГПК е пояснено че заплатените от ищеца такси и разноски се понасят от ответника съобразно уважената част на иска. В случая е ясно, че ищец по делото е Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, което не е внесло държавна такса. Настоящият състав съобразявайки се с разпоредбата на чл.84, ал.1 ГПК намира ,че К. следва да се ползва от привилегията на посочената разпоредба, съгласно която държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост. Освобождаването следователно е само по отношение на исковете за публични държавни вземания и за вещи публична държавна собственост, които са упоменати в чл. 162, ал.2 ДОПК. В чл. 162, ал.2, т.5 ДОПК изрично е посочено, че са приравнени на публични задължения вземанията за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата. В ЗАКОН за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност не съществува изричен текст, с който ответника се освобождава от държавни такси. Следователно той следва да ги понесе в съответствие с уважената част на иска както в първата, така и във въззивната инстанция. Постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,