Решение № 387 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3956/2008 г.

Решение № 387 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3956/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на О. В., чрез юрисконсулт В. Б., както и на Н. В. Н., чрез адвокат Г срещу решение № 855 от 17.07.2008 г. по гр. д. № 1996/2006 г. на Окръжен съд - Варна, с което се обезсилва решение от 14.07.2004 г. по гр. д. № 1958/2002 г. на Районен съд -Варна и е прекратено производството по предявения иск от О. В. срещу Н. В. Н. да се признае за установено между страните правото на собственост върху имот пл. № 1* находящ се в землището на гр. В., местността "В" № 55, с площ 1930 кв. м., на основание чл. 97, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (отм.). Касационно обжалване е допуснато с определение № 373 от 1.04.2009 г., тъй като поставеният процесуалноправен въпрос във връзка с наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е разрешен в противоречие с дадените указания на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона и установената съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение на посочените в жалбата основания и поставения за решаване при допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос взе предвид следното: Варненският окръжен съд е приел, че ищецът няма правен интерес от водене на установителен иск за собственост, когато съществува правна възможност да се иска защита на спорното право чрез ревандикационен иск, поради което е обезсилил постановеното първоинстанционно решение и е прекратил производството по делото. Касационната жалба на О. В., чрез юрисконсулт В. Б. срещу решението по гр. д. № 1996/2006 г. на Окръжен съд - Варна съдържа оплаквания за незаконосъобразност и нарушения на процесуалния закон като е посочена съдебна практика в подкрепа на изложението за неправилност на съдебния акт. Касационната жалба на Н. В. Н., чрез адвокат Г срещу решение № 855 от 17.07.2008 г. по гр. д. № 1996/2006 г. на Окръжен съд - Варна също съдържа оплаквания за неправилно приложение на съдопроизводствените правила, но се излага и съображения за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение. Касационните жалби са основателни. Въззивният съд правилно е възприел обстоятелствата и е посочил правното основание на предявения иск за собственост, но е направил незаконосъобразни изводи за липсата на правен интерес от водене на установителния иск. С решение на Върховния касационен съд от 30.10.2006 г. е отменено решението на Варненския окръжен съд и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по приложението на материалния и процесуалния закон. В конкретния случай Върховният касационен съд се е произнесъл по допустимостта на предявения иск и е отхвърлил довода за недопустимост на установителния иск. Дадените указания по прилагането и тълкуването на закона, включително и по въпроса за допустимостта на предявения иск не са съобразни от решаващия състав на Варненския окръжен съд, който без да изложи съображения по съществото на спора или други нарушения при решаване на правния спор от първоинстанционния съд е прекратил производството по делото. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно. Когато обжалваното решение на въззивния съд е било отменено от състав на Върховния касационния съд, делото следва да продължи своя ход от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението (чл. 218з, ал. 1 ГПК отм.). При първоначалното произнасяне от Върховния касационен съд по валидността и допустимостта на постановеното решение има произнасяне и по довода за недопустимост на предявения иск, поради което поставения въпрос за правния интерес от водене на установителен иск за собственост вече е бил разрешен и не може да бъде пререшаван от съда, на който е върнато делото. В обжалваното въззивно решение указанията по прилагането и тълкуването на закона не са съобразени от Варненския окръжен съд, което е основание за касиране на решението. Предвид гореизложеното, обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна. При липсата на мотивирано въззивно решение по съществото на спора, Върховният касационен съд не може да извърши проверка на посочените в жалбите основания, при условията на чл. 293 ГПК, поради което делото следва да се върне на друг състав на окръжния съд за разглеждане на правния спор по същество, с оглед указанията на Върховния касационен съд по гр. д. № 1798/2005 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение