Определение № 2509 от 30.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 804/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника М. А. С. чрез назначения по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител адв. Й.П. от САК срещу решение № 6313 от 07.12.2023г. по в.гр.д.№ 6140/2023г. на Софийски градски съд, в резултат на което, предявеният от „Банка ДСК“ЕАД иск по реда на чл.422 ГПК е уважен за сумата 11 677.20лв. - задължение за главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.05.2014г., ведно със законната лихва от 20.07.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) и за сумата 303.31лв. възнаградителна лихва, дължима за периода 26.02.2018г.- 09.05.2018г. Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила. На 11.09.2024г. е постъпила молба вх.№ 15353, подадена от М. А. С., в която се посочва, че настоящото дело е образувано по касационната жалба на С., подадена чрез особения му представител. Заявява, че поради постигнато извънсъдебно споразумение с „Банка ДСК“АД оттегля касационната си жалба и моли производството по делото да бъде прекратено. С подаването на молбата за оттегляне на касационната жалба от касатора, касационната инстанция е валидно десезирана, поради което касационното производство следва да се прекрати. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Й. В. П. от САК - назначен за негов особен представител адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Следва да бъде отменено разпореждане № 104 от 30.08.2024г., с което внасянето на възнаграждението е възложено в тежест на „Банка ДСК“АД. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.