Определение № 5901 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място], против определение№1177 от 02.04.2024г., постановено по адм. дело № 50/2024г. по описа на А. съд –Велико Търново, с което е отхвърлена молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд-Велико Търново е образувано по частна жалба, подадена от Г. В. В. против определение№471/09.02.2024г.,постановено по а.д.№50/2024г. по описа на с.с. С разпореждане по хода от 05.03.2024 година съдът е оставил без движение жалбата, указвайки на жалбоподателя, че в седмодневен срок следва да внесе държавна такса от 30 лв. по сметката на ВАС за образуване и разглеждане на дело от тази юрисдикция. С молба, вх.№1292 от 21.03.2024 година жалбоподателят е поискал да бъде освободен от държавна такса. Приложил е единствено декларация, която е идентична с множеството подобни декларации, подадени във връзка с други искания за освобождавания от държавна такса по процесуални действия на жалбоподателя по същото дело. По повод на горното и съобразно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, от съда служебно са изискани справки от Община-Велико Търново, Агенция по кадастъра чрез СГКК-Велико Търново и от началника на затвора в [населено място] относно релевантна към посочените хипотези на нормата информация. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил молбата на В. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса от 30лв. по депозираната частна жалба. За да постанови този резултат съдът е приел, че В. не е в невъзможност да заплати дължимата държавна такса в размер на 30 лв., тъй като по делото е установено че разполага с достатъчно парични средства и имущество, установено въз основа на изисканите справки от Община-Велико Търново, СГКК и от мястото на изтърпяване на наказанието. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. При установените по делото обстоятелства изводът на първоинстанционния съд, че за Г. В. не е налице невъзможност да заплати дължимата се държавна такса, която е незначителна като размер е обоснован и законосъобразен. Видно от представените справки частният жалбоподател и съпругата му са декларирали и заплащат данъци и ТБО за два имота-земя и жилище във Велико Търново и земя в [населено място] и данък върху МПС-лек автомобил, а съобразно справката от СТКК същият е вписан като собственик на общо 37 недвижими имота. Видно от справката от началника на затвора в [населено място] ,В. регулярно получава приходи посредством преводи и платежни записи, позволяващи заплащането на дължимата се в случая държавна такса, която е в размер от 30 лева. Следва да се отбележи, че разходването на средствата е по преценка на притежателя им и не може да основе изведената от закона предпоставка за липса на средства за заплащане на държавна такса. Въз основа на изложеното, определението на административния съд, с което е оставено без уважение искането на Г. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,