Определение № 97 от 11.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 1026/2012 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК. С протоколно определение от 21 май 2012 година, постановено по нохд № 12138/2011 година по описа на Софийски районен съд, НО, 121-ви състав, съдът е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, а именно – Районен съд – гр. Русе. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за основателност на искането за промяна на местната подсъдност по делото при наличие на законовите предпоставки на чл. 43, т. 1 от НПК. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, установи следното: Съдебното производство е образувано пред Софийския районен съд по внесен от Софийската районна прокуратура обвинителен акт срещу Б. Ц. Б., с обвинения по чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 129, ал. 2 от НК. След провеждане на три съдебни заседания за предварително изслушване на страните за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК и постъпила молба от пострадалата за конституирането й като частен обвинител по делото и за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения от нея граждански иск срещу подсъдимия, съдът е постановил посоченото определение, при съображения за местоживеене на подсъдимия в съдебния район на Варненския районен съд и на трима от свидетелите - в района на Русенския районен съд. Изпратил е делото на ВКС за произнасяне по искането за промяна на местната подсъдност. ВКС не споделя изложените в определението съображения за промяната на подсъдността. Искането за промяна на местната подсъдност на делото се основава на разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, според която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Преценката за това се основава на данните в приложението на обвинителния акт за местоживеенето на посочените лица за призоваване. В случая, действително трима от общо четиримата посочени от обвинителната власт свидетели живеят в района на Русенския районен съд, а от съобщеното от подсъдимия в с. з. на 21. 02. 2012 година, може да се направи извод, че той вече живее в района на същия съд. Същевременно обаче пострадалата, предявила претенции и за конституирането й като страна в процеса, както и тримата експерти, са с местоживеене в [населено място]. ВКС намира, че тези данни не удовлетворяват изискването на закона „много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд.”, в случая - в района на Районен съд – гр. Русе. Изложените в определението съображения за евентуално възникване на затруднения при призоваването на подсъдимия и другите участници в процеса и тяхното явяване пред съда, в еднаква степен касаят както Софийския районен съд, така и Русенския районен съд. Поради това, делото следва да бъде разгледано от Софийския районен съд, чиято компетентност поначало е обвързана по правилата на местната подсъдност. Не са налице законовите предпоставки за нейната промяна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение