Решение № 460 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2025 г.

Съдебното производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. С. против Решение № 3069 от 02.04.2025 г. по адм. д. № 1385/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е преценил събраните по делото доказателства и е извел неправилни изводи за липса на материалноправните предпоставки да бъде ангажирана отговорността на ответника. Съдът не е оценил, че в резултат на техните неправомерни действия, при всяко превозване от Затвора - [населено място] до Окръжен съд - Бургас и Административен съд – Бургас, ищецът изпитвал болки и страдания, породени от транспортирането му в непригодни за здравословното му състояние превозни средства, в резултат на което здравословното му състояние се влошило. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Ответникът – Главна дирекция „Охрана“, не изразява становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след извършена проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгл. разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от С. С. иск срещу Главна дирекция „Охрана“, за присъждане на обезщетение в размер на 2100 (две хиляди и сто) лева, ведно със законната лихва, за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица при ответника, ведно със законната лихва за претърпени неимуществени вреди от датата на предявяване на иска. Вредите се претендират като обезщетение за причинени болки, страдания и влошено здравословно състояние в резултат на конвоирането на ищеца от Затвора – [населено място] до Окръжен съд – Бургас и Административен съд - Бургас в периода 05.10.2022 г. – 08.02.2023 г. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели на ищеца, събрана е информация за техническото състояние и изискванията за оборудване на специализираните автомобили за конвоиране. От фактическа страна, Административен съд - Бургас е установил, че ищецът С. П. С. в посочения исков период изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора - [населено място] на основание чл.116 НК. През този период той е конвоиран до различни съдилища на територията на гр. Бургас за участие в съдебни заседания. На 05.10.2022 г., 11.11.2022 г., 30.11.2022 г., 07.12.2022 г., 19.12.2022 г., 07.02.2023 г. и 08.02.2023 г. ищецът е бил конвоиран от служители на ГД „Охрана“ от местопребиваването му до Окръжен съд - Бургас или до Административен съд - Бургас и обратно. Автомобилите, с които е превозван касатора и помещенията в тях за превоз на конвоирани лица - задържани и лишени от свобода, са оборудвани съгласно приложимите законови изисквания. По отношение на ищеца е констатирано, че на 30.11.2022 г. му е проведен медицински преглед в МЦ Затвор [населено място] с диагноза [заличен текст], а на 07.02.2023 г. му е проведен медицински преглед в МЦ Затвор [населено място] за явяване на дело с поставена диагноза клинично здрав. На датите 05.10.2022 г., 11.11.2022 г., 07.12.2022 г., 19.12.2022 г. и 08.02.2023 г. няма отбелязани посещения на С. в МЦ Затвор [населено място], нито е извеждан на външен специалист за провеждане на медицински преглед. В представения от ищеца амбулаторен лист от 22.12.2022 г. е посочено, че С. има поставена диагноза [заличен текст] и придружаващо заболяване [заличен текст]. Установено е, че при осъществяване на въпросните конвои не е било констатирано влошаване на здравословното състояние на ищеца, дължащо се конкретно на условията в специалните автомобили. Събраните свидетелски показания не доказват по време на конвоя ищецът да е търпял неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания, влошено здравословно състояние или друг вид неудобство, надвишаващо обичайното за такива случай, а и като времеви период не съвпадат с исковата претенция. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че не е налице нито една от трите законови предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт/действие/бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината, реално настъпила вреда за ищеца и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие, поради което е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2100 лв., или 300 лв. за всеки конвой. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил по отделно и в съвкупност събраните гласни и писмени доказателства и при правилно установена фактическа обстановка е извел правилни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Исковата претенция е по чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да е осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на следните предпоставки за ангажиране на отговорността: претърпените вреди, техния характер и размер, както и това, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на държавен или общински орган или длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната дейност. Правилно, съдът е приел, че по отношение на ответника не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като по делото не се установява незаконосъобразна административна дейност, свързана с превозването на ищеца по повод участието му в съдебни производства за периода 05.10.2022 г. – 08.02.2023 г. Както се посочи по-горе, С. С. е бил конвоиран многократно за участие в съдебни заседания, от служители на ГД "Охрана", със специализирани автомобили. Следователно, конвоирането на лишените от свобода, управлението и поддръжката на специализираните автомобили се осъществяват от служители на тази дирекции въз основа на конкретна заповед за всеки отделен случай. Съгл. чл. 391, ал. 7 от ЗСВ, устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" се уреждат с правилник, издаден от министъра на правосъдието. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 11 от Правилника, министърът на правосъдието определя със заповед по предложение на главния директор на ГД "Охрана", Правилата за осъществяване на призоваването, принудителното довеждане и задържането на лица", а съгласно т. 15 от същата разпоредба, също по предложение на главния директор определя и изискванията за оборудването на специалните конвойни автомобили. В изпълнение на това свое правомощие, министърът е утвърдил Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“, съобразно която Специалните автомобили за конвоиране се оборудват с необходимите технически, свързочни и помощни средства съгласно Приложение № 5 към Инструкцията. За този тип автомобили, не се предвижда изискване за обезопасителни колани и/или уплътнение на местата за сядане. Конвоирането на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт е специфична дейност, която се извършва само от изрично предвидени органи – държавни служители и се подчинява на специална уредба. Нито в Закона за съдебната власт, нито в Правилника за устройството и дейността на дирекцията, нито в Приложение № 5 към Инструкцията за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност – относно изискванията за оборудването на конвойните автомобили, се съдържа разпоредба, която предвижда на конвоираните лица да бъдат поставени предпазни колани или да е осигурено уплътняване на местата за сядане. Липсва и препращане към общите правила на закона за оборудването на автомобилите, с които се конвоират лицата. Законосъобразността на тези правила не може да бъде обсъждана в производство по иск за вреди. Автомобилите отговарят на изискванията, установени в Инструкцията, но самото им оборудване и изискванията, на които следва да отговарят е въпрос, който би бил евентуално предмет на проверка и преценка при регистрацията на автомобилите, която обаче се извършва от съответните органи, компетентни да извършат регистрацията. Техните правомощия да извършат необходимата проверка за техническата изправност на превозното средство и на неговото комплектоване са изрично регламентирани в специална наредба. В производство по чл. 204, ал. 4 АПК, не могат инцидентно да пререшават въпроси, които са предмет на проверки при осъществената регистрация / пререгистрация на автомобила и издаването на свидетелството за регистрация на МПС, доколкото издаването му не е предмет на правен спор или на преценка за законосъобразност в процесното производство. За пълнота следва да се отбележи, че обезопасителни колани в обособените места за конвоиране в специализираните автомобили не се поставят поради мерки за сигурност и ограничаване до минимум риска от самонараняване или нараняване на други лица в обособените за конвой места. По изложените мотиви, обосновано и законосъобразно съдът е формирал правилен извод за липса и на трите законови предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на ответника – противоправно действие/бездействие, причинна връзка между него и вредата и реално понесена вреда. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение