Определение № 193 от 14.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5115/2016 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1025 от 30.09.2015 г. на В. Г. Д., Л. Т. Д. и С. Т. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 261 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 466/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на Х. /Х./ Л. Я. и Д. Г. Я., Л. Е. И. и Д. А. И., че В. Г. Д., Л. Т. Д. и С. Т. Д. са собственици площта от 465 кв.м., заемаща югоизточната част от УПИ XI-74 от кв.4 по действащия план на [населено място], [община] от 1984 г., зключена между буквите А, М-1, И, Г, А на скицата на вещото лице и искът е отхвърлен по отношение площта от 155 кв.м., заключена между буквите М-1, Б, В, и, М-1 по скицата на вещото лице, част от УПИ Х-74 от кв.5 по плана на селото и за сграда на един етаж с площ 70 кв.м., находяща се в УПИ Х-74 от кв.4 по плана на селото, както и за предаване владението на площта от 465 кв.м. Х. Л. Я., Д. Г. Я., Л. Е. И. и Д. А. И. оспорват молбата за отмяна в подаден писмен отговор. Молбата за отмяна е процесуално допустима – обосновано е основанието по чл.303, ал.1, т.1, предл.второ ГПК и същата е подадена в срока по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, започнал да тече на 30.06.2015 г., поради което следва да бъде допусната до разглеждане по същество. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение