Определение № 886 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6906/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 9597 от 05.11.2014 г. подадена от адв. К. Т., процесуален представител на Л. Р. Т. и Д. Н. Т. срещу определение № 315 от 21.10.2014 г. по гр. д. № 4343/2014 г. по описа на ВКС, 1 – во г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 2998 от 29.04.2014 г. срещу решение № 118 от 24.03.2014 г. на Врачанския окръжен съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба изразява становище, че същата е неоснователна и че правилно ВКС е оставил без разглеждане касационна жалба с вх. № 2998 от 29.04.2014 г. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, III г.о., констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, 1 – во г.о. правилно е приел, че цената на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е под изискуемия в закона минимум от 5 000 лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска за собственост и други вещни права върху имот е неговата данъчна оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Релевантна е данъчната оценка към датата на исковата молба, доколкото съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се определя при започване на делото. Определена по този начин, цената на иска е в размер на 851, 55 лева за сградата с площ от 123 кв. м. и 929, 4 лева за земята – 1288 кв. м. или общо за 1780,95 лева - тоест под 5 000 лв., което съставлява ½ от данъчната оценка в съответствие с петитума на предявения иск. С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на 3 – то г. о.