Определение № 136 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 629/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. Т. против определение № 3607/27.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 363/2012 г., от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът се е произнесъл по искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение от въззивната инстанция, в частта за разноските. Съдът е изменил решението си, като е приел, че присъдената сума за юрисконсултско възнаграждение следва да се намали до размер на ¾ от предвиденото в Наредба №1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като защитата на ответника по делото, представляван от юрисконсулт, се изразява в изготвянето на въззивни жалби, без явяване като процесуален представител в съдебно заседание. Въз основа на горното, съдът е намалил присъденото възнаграждение на 729,95 лева, вместо присъдените с решението 964,11 лева, като в сумата се включват и заплатените от страната суми като държавна такса. Тогава, когато страната, имаща право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като е била представлявана от такъв по делото, не е била представлявана в съдебно заседание от юрисконсулт, като защитата се изразява единствено в изготвянето на въззивни жалби, предвиденото Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се редуцира до ¾ от предвидения размер. В случая тези предпоставки са налице, видно от данните по делото. Цената на предявения иск, който е приет за неоснователен от съда, като решението е влязло в сила, предвид развитото касационно производство е 24 330,47 лева, като минималния размер на възнаграждението, определен по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 936,61 лева, като намален до размер на ¾ от него, следва да се определи на 702,45 лева, като този размер е присъден и от въззивния съд с определението, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Доводите в частната жалба за недължимост на юрисконсултско възнаграждение не са обосновани от разпоредбите на процесуалния закон, даващи правото на страната на това възнаграждение – чл.78, ал.8 ГПК, още повече, че същото е определено във възможно най-ниския размер, по съображенията, изложени по-горе. По искането за освобождаване на внесената държавна такса, делото следва да се докладва на състава, постановил определението по чл.288 ГПК относно преценката за основателността й, както и на длъжностното лице, имащо право да разпореди връщането на държавна такса, по описания в молбата начин. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия