Определение № 708 от 29.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 2310/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ищеца „Семпекс“ ЕООД за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК. Ответникът Д. Г. оспорва молбата. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и при наличието на списък по чл. 80 ГПК, съдържащ се в направеното в подадения срещу касационната жалба на ответника отговор искане за присъждане на разноски, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Приложените към отговора фактура и платежно нареждане от м. януари 2022 г., като удостоверяващи разноски на ищеца за въззивното производство, а не за касационното производство, не са взети предвид от касационната инстанция, поради което и с определението по чл. 288 ГПК е прието, че липсват доказателства за направени от ищеца разноски за касационното производство. Допълнително представените с молбата по чл. 248 ГПК фактура и платежно нареждане от м. юли 2022 г. също не следва да бъдат взети съобразени поради просрочие. Съгласно мотивите към т. 11 от ТР № 6/2012 г. на ВКС-ОСГТК крайният момент, до който е възможно събирането на доказателства в исковия процес, е краят на съдебното дирене, след който е недопустимо заявяването на нови искания и представянето на нови доказателства, включително относно разноските. На по-силно основание недопустимо е представянето на доказателства след постановяване на крайния съдебен акт в съответната инстанция, какъвто в конкретния случай е определението по чл. 288 ГПК, едва след постановяването на което се представят от страна на ищеца доказателствата за разноските по повод касационното производство. Поради това няма основание за изменение на направения с определението по чл. 288 ГПК извод за недоказаност на претендираните от ищеца разноски, съответно молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна. С тези мотиви съдът