Решение № 7512 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2018 г.

Решение № 7512 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Л. П. П. от гр. С. срещу решение № 7468/07.12.2017 г. по адм. д. № 9965/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-2202-1402037-091-001/10.07.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С., за определените задължения по чл. 48 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението, иска отмяната му и решение по същество, с което да се отмени РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С., чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба на П. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна. РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е издаден при проведена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Н. Л. П. П. допълнително са определени задължения в общ размер на 27 861,73 лева, в това число данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 11 382,73 лева и съответните лихви за забава в размер на 7 344,48 лева и данък по и чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 6 633,37 лева и съответните лихви за забава в размер на 2 501,15 лева. Основание за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК са констатирани обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 ДОПК несъответствия между установени разходи и декларирани приходи; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Органът по приходите е счел, че за 2008 г. е налице превишение на разходи над приходите на лицето и е определило данъчна основа на моментна база. По повод останалите години се е установило, че разходите не надвишат приходите. По повод осъществени продажби на недвижимо имущество, което е квалифицирано от ревизиращите като доход от стопанска дейност, които лицето не е декларирало се сочи, че за 2008 г. и 2009 г. не са установени данни за получени такива доходи. За останалите три ревизирани години - 2010 г., 2011 г. и 2012 г. са констатирани осъществени продажби на недвижими имоти от РЛ и съпругата му, от които са реализирани приходи. За изграждането на продаваните имоти са разходвани средства, за размера на които не са налице данни предоставени от РЛ, поради което за определяне стойността на строително-монтажните работи, свързани с построяването, в хода на ревизионното производство е възложена експертиза, с която е установена пазарната стойност на строителните услуги, която е приета за себестойност на строителството. Данъчните основи са изчислени като разлика между продажните цени на апартаментите и разходите за тяхното построяване по пазарни цени и са обложени с данък по чл. 26 ЗДДФЛ. Съдът за да отхвърли жалбата на РЛ е споделил доводите ревизиращите органи и е намерил РА за издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Решението е частично неправилно. Неоснователни са поддържаните възражения за погасяване по давност на задълженията. С процесния РА са определени задължения за периода 2008 г. -2012 г. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Задълженията за 2008 г. е следвало да бъдат платени през 2009 г., т. е. давностният срок започва да тече от 01.01.2010 г. и изтича към 31.12.2014 г. Заповедта за възлагане на ревизията е от 12.03.2014 г. Така започнатото ревизионно производство за установяване на задължения е преди изтичане на 5-годишния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК - 31.12.2014 г., поради което възражението за погасителна давност е неоснователно. Съдът е посочил, че изчисленията на паричните потоци са за година, но не е обърнал внимание, че същите не са изчислявани на годишна база, а на моменти салда. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява и по реда на ЗДДФЛ, на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че отделните суми могат да са в резултат, както на наличието на някои от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, така и от съществуването на официални документи и документи с достоверни данни (чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК), от които по несъмнен начин се установява произхода, размера и основанието на получения доход. Допусната е незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни/по дати салда, при което се нарушава принципа на установяване превишение само върху годишна база на паричния поток. За процесната 2008 г. са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ в по-висок размер от този изчислен от настоящата инстанция при спазване на посочения принцип. Касационният състав при корекция в изчисленията намира, че разходите сторени от РЛ през 2008 г. възлизат на 114 632,96 лв., а приходите - 29 807,94 лв., в резултат на което недекларираният доход възлиза на 84 825,02 лв. При съобразяване на установената данъчна основа от трудови правоотношения в размер от 522,77 лв., се формира данъчна основа за облагане в размер на 85 347,79 лв. и дължимия данък е в размер на 8 534,78 лв., от който следва да се приспадне авансово платения данък в размер на 52,28 лв. и да се определи данък за внасяне по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 8 482,50 лв. Предвид изложеното съдът, като не е съобразил неправилно определената данъчна основа е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде отменено и да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени РА в частта, с която на Л. П. П. са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. за горницата над 8 482,50 лв. до пълния определен размер от 11 378,18 лв., ведно с прилежащите лихви в размера над 5 474,60 лв. до пълния размер от 7 343,47 лв. По отношение на останалите процесни години, освен неправилното определяне на данъчната основа при съобразяване моменти салда, е налице и друго погрешно включване на отрицателното крайно салдо за 2008 г., като начално салдо за следваща година. Настоящата инстанция не споделя така получените положителни величини. Предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя, установена с нормата на чл. 160, ал. 5 ДОПК, решението, с което не е коригирана данъчната основа за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. е правилно и следва да бъде оставено в сила в тази му обжалвана част. Касателно установените задължения за данък по чл. 26 ЗДДФЛ ведно с прилежащите лихви, касационната инстанция споделя мотивите на решаващия състав и същите не следва да бъдат преповтаряни. Безспорно е установено, че с нотариален акт № .../.... г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство, учредителят възлага строителството на сградата на М. К.-П., съпруга на касатора, като вместо плащане, възложителят ще отстъпи на строителя правото на строеж на сградата, без изрично уговорени обекти. Към момента на подписване на нотариалния акт, ревизираното лице и съпругата му М. К.-П. се намират в брачни отношения, при което предвид института на съпружеската имуществена общност, права възникват и за П. Реализираното право на строеж е последвано от множество продажби на построените недвижими имоти. Доказателства за стойността на СМР не са ангажирани, поради което е назначена експертиза, на база на която е определен размера на извършените за строителството разходи. В резултат на което както разходите така и реализираните приходи при продажбите на имотите са разделени по равно между съпрузите с оглед възприетия подход за съвместен принос на двамата съпрузи. Позовавайки се констатациите от експертизата, наличните данни от нотариалните актове, на разпоредби от Търговския закон и нормите на ЗДДФЛ, ревизиращите, а впоследствие и съда правилно са изчислили данъчна основа за облагане с 15% данъчна ставка съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗДДФЛ. Правилно съдът е приел, че горното представлява търговска дейност, имаща за цел реализиране на печалба, а не задоволяване на лични потребности. Размерът на данъчната основа е определен от съда въз основа на цените на продажбите, при отчитане на обстоятелството, че продадените недвижими имоти са съпружеска имуществена общност, както и след приспадане на разходите за придобиването им, определени въз основа на експертно заключение относно себестойността на строителната услуга. В този смисъл е и постановеното решение № 8518.03.07.2017 г. по адм. д. № 2121/2017 г. на Върховен административен съд във връзка с извършена ревизия на съпругата на ревизираното лице - М. К.-П.. Решението в тази му част е постановено при правилен анализ на доказателствата, правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора решението, в частта с която в полза на ответника са определени разноски за горницата над 1223 лв. следва да бъде отменено. За настоящата инстанция на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1223 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На касатора се дължат 56 лв. разноски, съразмерно на уважената част от жалбата и доказаните разноски за първа инстанция и внесената такса за касационната инстанция. За касационното производство не се следват други разноски, предвид липсата на доказани такива. По компенсация, разноски се дължат от касатора, който следва да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. до размер 1167 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,