Определение № 7 от 03.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 20/2019 г.

Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на ЗК „УНИКА” АД за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 345 от 04.12.2018г. по в. т. д. № 557/2018 г. на Апелативен съд -Пловдив. Решаващият въззивен състав е потвърдил решение № 395/09.07.2018 г. по т. д. № 91/2018 г. по описа на Окръжен съд -Пловдив, с което дружеството (настоящ молител) е осъдено да заплати на „Водстрой Пловдив” АД на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 14 755 лева и сума в размер на 25 254, 50 лева, представляващи застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 17054110232 от 02.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3 330,67 лева, представляваща направени разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата към нея, при което приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Съгласно чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло сумата от 43 687,82 лева /16 112,07 лева + 27 575,75 лева/, като постъплението й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 28.12.2018 г. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното съдът