Определение № 51 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 840/2022 г.

Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. Иван Митев” ЕАД, за спиране по реда на чл.282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 118/31.01.2022 г. по в.гр.д. № 59/2021 г. на Апелативен съд – София в осъдителната му част. Решаващият въззивен състав, е потвърдил решение от 12.08.2020 г. по гр. д. № 6706/2013 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД ответниците „Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. Иван Митев“ ЕАД и д-р Е. И. П. са осъдени да заплатят солидарно на ищците С. Х. К. и А. К. К. по 40 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина им К. А. К., ведно със законната лихва, начислявана от 16.05.2010 г. до окончателното изплащане на обезщетенията, като в останалата им част исковите претенции, предявени срещу ответниците в размер на 100 000 лв. от всеки един от ищците, са отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело срещу въззивното решение, е подадена в срок редовна касационна жалба вх. № 5041/08.03.2022 г. Молителят е внесъл сумата от 80 000 лв., като постъплението й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 09.03.2022 г. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК, размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума, в случая - общо 80 000 лв. /по 40 000 лв. за всеки от ищците/. Обезпечението по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК следва да е достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответниците по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение от страна на касатора е свързано с охрана на интереса на другата страна, в чиято полза е налице постановено невлязло в законна сила въззивно решение. Настоящият състав на ВКС намира, че със сумата от 80 000 лева се гарантира спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в осъдителната част по исковете с правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД /без частта за разноските, в която решението има характер на определение и не се ползва с предварително изпълнение/, поради което молбата следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.